Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
„Никога с открита неприязън — помисли си той. — Тя е винаги скромна и послушна, когато Савара погледне към нея, но насочи ли вниманието си другаде, Калия присвива очи и се подсмихва неприятно. Притеснява ме очакването, което винаги усещам в нея, когато се концентрирам върху присъствието й“.
Досега не бе успял да долови никакви повърхностни мисли от нея. Очевидно мислите й бяха също тъй потайни, каквато бе цялата й същност. Умът й бе спокоен, единствените мисли, които излизаха на повърхността, бяха къси и предимно критикуващи останалите. Лоркин забрави колко пъти бе чувал думата „идиот!“ да излита от съзнанието й.
„Какво очаква тя? Дали се надява, че Савара ще се провали или ще бъде убита, или всъщност планира да постигне и двете неща?“
Калия спеше в другия край на стаята. Макар да знаеше, че едва ли ще има по-голям успех в разчитането на съзнанието й от преди, той успокои дишането си и започна да се концентрира. Бе готов на всичко, за да прогони неприятните спомени от ума си. Той бавно протегна сетивата си. При повечето Изменници долавяше само присъствието им. Макар неколцина да бяха все още будни, мислите им бяха твърде тихи, за да ги чуе.
Тогава Лоркин долови познат мисловен глас и усети ледени тръпки по тялото си. Същият мисловен глас се бе разнесъл в главата му няколко месеца по-рано в Убежището, същото присъствие, което се гмурна да търси информацията, която той отказваше да даде.
— … ще обвинят нея. Всички жертви. Ще се погрижа да стане така… не мога да позволя на Савара да управлява… по-добре да умре в битка… ще уредя това… но как? Когато е слаба… Говорителките ще се колебаят. Тивара е твърде млада… глупаво е да изберат нея… никой няма да я последва… по-добре и тя да умре… но как?
Лоркин осъзна, че е затаил дъх и се насили да издиша бавно и тихо. „Грешал съм. Сега, когато не прикрива съзнателно мислите си, те се чуват силно и ясно. Злобата и ликуването ги усилват. Тя ще се погрижи Савара да загине в приближаващата битка. Както и Тивара, ако успее“.
Знаеше ли Савара? Сигурно разбираше, че Калия ще се възползва от всяка ситуация, която щеше да отслаби позициите й или ще се опита да се отърве от нея.
„Ако й кажа, ще трябва да разкрия, че мога да чета повърхностните мисли. Майка ме предупреди да не го правя“. Трябваше да признае, че майка му е права. Нямаше да му е приятно да разбере, че някой може лесно да подслуша мислите му. Дори да беше човек, когото харесва. Макар способността му да бе силно ограничена, той пак щеше да се чуди какво ли е открил в ума му. Щеше да стои далеч от него, за да не изпусне нещо лично или да издаде някоя поверена му тайна.
„Дали Тивара ще се почувства по същия начин? Как ли щях да се чувствам, ако Тивара можеше да прочете моите повърхностните ми мисли?“ Той я погледна — легнала до него със затворени очи, дишаща бавно. „Аз й вярвам“. Защо тогава не й беше казал за робинята, която бе убил? „Не ми се иска да смята, че съм способен да извърша нещо такова“.
Но той беше способен. Може би бе настъпил моментът да й го каже. „Не. Само по едно признание наведнъж. По-важно е да я предупредя за Калия. И ще го направя, дори това да означава да разкрия способността си на Тивара. Ако плановете на Калия се осъществят, и двете ще умрат“.
Той се протегна и докосна ръката на Тивара. Тя се намръщи, но очите й останаха затворени.
— Тивара.
Клепачите й изпърхаха и тя отвори очи. Срещайки погледа й, той се изпълни с любов към нея. Тя бе толкова красива, дори в мъждивата светлина. Тивара сигурно го бе почувствала, защото той усети изненада, удоволствие и смесица от любов и за негово голямо удоволствие, желание.
— Лоркин? Какво има? — Мисловният й глас звучеше замаяно от съня.
— Калия планира да предаде Савара.
Очите й се разшириха. Той усети как тялото й се вцепенява под ръката му, а топлите чувства са изместени от тревога.
— Откъде знаеш?
— Ще ти кажа само ако ми обещаеш, че ще го запазиш за себе си.
Тя го погледна втренчено.
— Обещавам, но само ако не застрашава народа им.
— Не ги застрашава. — Той й обясни, а след това й каза какво е чул. Очите й се разшириха.
— Ти можеш… от кога притежаваш тази способност?
— Откакто бях в затвора. Майка каза, че хората са смятали, че баща ми е можел да го прави. Според нея са преувеличавали. Че той просто е бил необичайно наблюдателен.
— Колко често си долавял моите повърхностни мисли?