Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Така ли? — промърмори замислено приятелката й.
Стартовият флаг бе вдигнат нагоре и Брет стисна здраво юздите. Стролър потрепваше под него и нервно пристъпваше с крака в напрегнато очакване. Петнистият кон на Динго Фаули се буташе и риташе точно до него, но Брет бе концентрирал цялото си внимание върху трасето. Беше чул за способностите на Динго да язди добре в горещо време и бе решен да го победи. Трябваше да запази репутацията си и да спечели първото място. Освен това Джени стоеше сред публиката, а той носеше цветовете на Чаринга и искаше да запази титлата си на „Крал на хълма“ повече от всякога.
Флагът се спусна рязко надолу и Стролър се отцепи от редицата, шия до шия с петнистия кон. Тясното трасе беше стръмно и изорано на коловози. Ботушът на Динго риташе стремето на Брет, опитвайки се да извади крака и да наруши равновесието му. Когато направиха първия завой на върха на хълма и препуснаха на зигзаг през храсталака, Стролър удължи разкрача си и се откъсна напред.
Клоните на дърветата ги шибаха отляво и отдясно, копитата се удряха в сухата земя и храстите и адреналинът им се покачваше с всяка изминала минута. Пред тях се изпречваха кулите на термитите — високи почти човешки бой грамадни барикади, които трябваше да бъдат заобиколени със заучена бързина, каквато се постигаше само с години работа по събиране на стадата.
Ездачът и конят се покриха с пот и прах в усилието си да стигнат до светлия тунел в края на храсталака. Динго отново препускаше плътно до него, почти легнал с цяло тяло върху коня и за сетен път се опита да изрита крака му от стремето.
Когато излязоха от сянката на дърветата, слънцето ги заслепи и те стремително си запробиваха път през високите храсти към гребена на хълма. Светът беше сведен до калейдоскоп от жега и прах, барабанен ритъм на копита и мирис на пот. Брет обърна Стролър, за да се спуснат по стръмния склон надолу. Усещаше, че Динго е непосредствено зад него.
Копитата се плъзгаха по каменистата почва, мускулите на коня се свиваха и могъщите дробове изпомпваха въздуха, докато стройните му крака се бореха да запазят равновесието на тялото. Когато стигнаха до последната равна местност, конят и ездачът бяха покрити с пот и мръсотия. Финалната линия се простираше пред тях, но виковете на тълпата не се чуваха, заглушавани от тропота на копитата. Динго яздеше наравно с него, главата на петнистия кон почти опираше до главата на Стролър.
Ревът на пъстрата тълпа ги посрещна и конете плавно забавиха ход, докато успеят да спрат. Стролър прекоси финала пръв, изпреварвайки петнистия само с една глава разстояние.
— Добра езда, приятелю — провикна се Динго, — само че следващата година няма да е толкова лесно.
Брет обърна Стролър срещу него и сграбчи кльощавия дребосък за яката на ризата. Едва се сдържаше да не го удари.
— Само да си опитал отново мръсните си номера, ще ти избия всичките зъби и ще те накарам да лижеш прахта от, земята — изръмжа той.
Динго го погледна подигравателно, но с невинно изражение на лицето.
— Какво да опитам?
Брет устоя на импулса да го свали от коня и да му смачка физиономията. Семейство Скуайърс се приближаваха с наградата и той предпочете да не прави сцени пред очите на толкова много хора.
— Старият ти номер с ритането на стремето, Динго — изсъска той в лицето му. — Поне да беше измислил нещо по-оригинално.
Когато Брет го освободи от хватката си, дребосъкът се изсмя цинично.
— Ще се видим догодина, ако ти стиска. — Той се завъртя и тълпата от почитатели го обгради веднага.
Брет скочи от коня, започна да събира юздите и едва не падна, притиснат между Лорейн и коня. Тя се хвърли на врата му, устните й го задушиха с целувки, по-досадни и от конска муха.
— Страхотно — задъхваше се тя. — Беше невероятен. Знаех си, че ти ще победиш.
Той се опий да я отблъсне, но тежките юзди в ръцете му пречеха да се освободи от хватката й.
— Лорейн — каза грубо. — Махни се от мен. Ставаш за посмешище пред хората.
Тя хвърли поглед през рамото му и Брет улови лукавата искрица в очите й. Лорейн се засмя и го целуна право в устата.
— Моят герой. — Тонът й беше саркастичен, примесен с нотка на триумф и когато най-сетне се отдръпна, Брет разбра причината за ликуването й.
Джени стоеше на няколко крачки от тях. Изразът на лицето й, преди да се обърне и да изчезне в тълпата, ясно показваше, че е видяла разигралата се сцена.