Бьорнстад

– Знаела си? – пита Бени.

Тя се усмихва.

– Знам също, че нарочно риташ килимите ми, за да разбъркаш косъмчетата.

– Сори.

Майката на Кевин разглежда ръцете си. Диша дълбоко.

– Майка ти переше хокейната ви екипировка, когато бяхте малки, тя ви готвеше, а когато по-големите момчета се държаха лошо с вас в училище...

– Сестрите ми отиваха да ги набият.

– Имаш добри сестри.

– Имам три сестри идиотки.

– Това е благословия, Бенямин.

Той мига тежко, притиска счупения си крак към земята, така че едната болка да заглуши другата. Жената прехапва устна.

– За една майка е трудно да признае някои неща, Бенямин. Видях, че не ни посрещна пред полицейското управление. Видях, че не дойде у дома. Че не отиде на срещата днес. Аз...

Тя бързо вдига палец и показалец към очите си, преглъща и прошепва:

– Още откакто ти и Кевин бяхте деца, всеки път, когато забърквахте някоя каша, учителите и другите родители казваха, че ти си започнал. Обясняваха си го с това, че ти липсвал мъжки модел за подражание. Никога не съм знаела как да отговоря на тези твърдения. Защото никога през живота си не съм чувала по-голяма глупост.

Бенямин хвърля изненадан поглед към нея, тя отваря очи, протяга ръка и докосва нежно бузата му.

– Този хокеен отбор... този проклет хокеен отбор... знам колко се обичате. Колко сте лоялни. Понякога не съм сигурна дали това е благословия… или проклятие. Спомням си, когато бяхте на девет – направихте си прашки и Кевин счупи прозореца на съседите ни, сещаш ли се? Ти пое вината. Когато всички други момчета се разбягаха, ти остана на улицата, защото разбираше, че някой трябва да бъде обвинен, и знаеше, че за Кевин това би било по-лошо, отколкото за теб.

Бени бърше очи. Тя все още държи ръката си на бузата му. Потупва го и се усмихва.

– Не си най-доброто Божие чадо, Бенямин, знам това. Но никога не ти е липсвал мъжки пример! Сдобил си се с всичките си най-добри черти, защото си отгледан в дом, пълен с жени.

Тя се приближава до него, цялото тяло на момчето се тресе, тя го прегръща сърдечно.

– Синът ми никога не е можел да те лъже, нали, Бенямин? Кевин може да излъже целия свят. Татко си. Мен. Но никога... теб.

Двамата седят така – ръцете ѝ са обвити около тялото му. Изминава една минута от техния живот. После майката на Кевин се изправя и си тръгва.

Бени опитва да запали цигара. Ръцете му треперят твърде силно, за да задържат запалката. Сълзите му изгасят пламъка.

Таткото още седи в кухнята. Бутилката уиски е отворена, но недокосната. Туп-туп-туп-туп-туп. Майката се прибира, вижда мъжа си, спира за кратко в коридора и поглежда една от семейните снимки на стената. Виси накриво, рамката е счупена, по пода са пръснати парченца стъкло. Едната ръка на таткото е разкървавена. Майката не казва нищо, просто измита стъклата и ги хвърля. После излиза на двора. Туп-туп-туп-туп-туп. Когато Кевин отива да събере шайбите, тя го хваща за ръката. Не силно, не гневно, но достатъчно, че да го принуди да се обърне. Поглежда го в очите, той свежда поглед, пръстите ѝ хващат брадичката му и го карат да вдигне глава. Докато синът погледне майка си в очите. Докато тя научи истината.