Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Лизандра се сгуши в Аробин и пъхна ръка под възглавницата му. Той не помръдна, дишането му остана дълбоко и равномерно.
Винаги спеше като бебе. В нощта, когато уби Уесли, спа непробудно, без да усети как дори нейната желязна воля не успя да сдържи сълзите ù. Отново щеше да намери любов – някой слънчев ден. И тя щеше да е силна, метежна и неочаквана, начало и край, и вечност. Любов, способна да промени историята и света.
Лизандра хвана студената дръжка на камата и когато се завъртя по гръб, сякаш в неспокоен сън, я взе със себе си. Поредната светкавица се отрази в острието ù и то проблесна като живак.
За Уесли. За Сам. За Елин.
И за нея самата. За детето от миналото ù, за седемнадесетгодишното момиче в нощта на Наддаването, за жената с разкъсано сърце и невидима кървяща рана. С неочаквана лекота се надигна в леглото и преряза гърлото на Аробин.
45.
Мъжът, привързан към масата, крещеше, докато демонът раздираше с нокти гърдите му, оставяйки кървави следи.
Слушай го – изсъска демонът принц. – Заслушай се в музиката на писъците му.
Мъжът, който обикновено седеше на трона, се обади от мястото си отвъд масата:
– Къде се крият бунтовниците?
– Не знам, не знам! – изпищя пленникът.
Демонът отново заби нокти в гърдите му. Имаше толкова много кръв.
Не се крий, безгръбначно същество. Гледай! Наслаждавай се.
Тялото, което някога наричаше свое, го бе предало напълно. Демонът го принуди да гледа как избира следващото страховито приспособление, поставя го върху лицето на мъжа и започва да го затяга.
– Отговори ми, бунтовнико – нареди коронованият.
Пленникът изкрещя под напора на маската.
И той искаше да закрещи с него – да се примоли на демона да спре.
Страхливец, нищожество. Не вкусваш ли болката му, страха му?
Вкусваше ги, а демонът вливаше цялата си наслада в него.
Ако можеше да повърне, щеше. Но нямаше начин. Нямаше бягство оттук.
– Моля ви – застена мъжът върху масата. – Умолявам ви.
Но ръцете му не спряха.
И мъжът продължи да крещи.
46.
Денят ù беше съсипан и нямаше как да го спаси, не и като се имаше предвид какво я очакваше.
Решена да не мисли за снощните думи на Роуан, Елин се въоръжи до зъби и се качи в каретата. Но ги чуваше през тропота на копитата, както ги бе чувала цяла нощ, докато будуваше съкрушително близо до него. Не ме докосвай по този начин.
Седеше възможно най-далеч от Роуан, почти провесена през прозореца. Говореше му, разбира се, но сдържано и тихо, а той ù отвръщаше лаконично. Затова в каретата цареше чудна атмосфера. Едион най-благоразумно избягваше да задава въпроси.
Само с бистро съзнание и бойна готовност можеше да преживее следващите няколко часа.
Аробин беше мъртъв.
Бяха получили новината преди час. Терн, Хардинг и Мулин, тримата асасини, които бяха поели контрола върху Гилдията и имението, докато всичко се изяснеше, настояваха да я видят в Крепостта.
Знаеше го от снощи, разбира се. Потвърждението я облекчи – Лизандра беше изпълнила мисията си и бе оцеляла, но...
Мъртъв.
Каретата спря пред Асасинската крепост, ала Елин не помръдна от мястото си.
И тримата мълчаха, вперили погледи в каменното имение. Елин затвори очи и вдиша дълбоко.
За последно – трябва да сложиш тази маска за последно и можеш да погребеш Селена Сардотиен завинаги. Тя отвори очи, изправи рамене и вирна брадичка, а тялото ù сякаш се втечни от котешка грациозност.
Едион зяпна от изумление и ù стана ясно, че не разпознава нищо от братовчедка си в това ù амплоа. Тя отвърна на погледа му, после отмести очи към Роуан и като протегна ръка да отвори вратата, по устните ù се разля свирепа усмивка.
– Не ми се пречкайте – нареди на двамата мъже в каретата.
Скочи на земята с развяна от пролетния вятър пелерина, изкачи стълбището с бойна крачка и влетя през входната врата с ритник.
47.
– Какво се е случило тук, дявол да го вземе? – изрева Елин, когато входните врати на Асасинската крепост се треснаха зад нея. Едион и Роуан я следваха, прикрити под тежките си качулки.
Вестибюлът пустееше, но някой изпусна чашата си в затворената всекидневна и...
Трима мъже, единият висок, вторият – нисък и слаб, а третият – грамада от мускули, влязоха в просторното помещение. Хардинг, Терн и Мулин. Тя им се озъби, най-вече на Терн. Той беше най-дребният, най-възрастният и най-коварният и оглавяваше скромната им групичка. Вероятно се бе надявал Елин да убие Аробин още онази нощ в „Подземието“.