Кралица на сенките

– Не знаем за какво говориш?

– Жалко. Бях в настроение да изслушам мизерните ви оправдания. – Тя хвърли един поглед към часовника над камината. – Обирайте си парцалите и да ви няма.

Веднага.

Тримата примигнаха насреща ù.

– Какво? – смая се Терн.

– Обирайте си парцалите – повтори тя, изричайки отчетливо всяка дума. – И да ви няма. Веднага.

– Това е домът ни – изтъкна Хардинг.

– Вече не е. – Тя зачопли небрежно ноктите си. – Поправете ме, ако греша, управнико! – измърка тя и човечецът се сви на топка под погледа ù. – Притежавам тази къща и всичко в нея. Терн, Хардинг и Мулин още не са изплатили дълговете си към клетия Аробин, затова притежавам и всичко тяхно... дори дрехите им. Тъй като съм в щедро настроение, ще им позволя да задържат поне тях – и бездруго нямат вкус. Оръжията им обаче, списъците им с клиенти, Гилдията... Всичко това ми принадлежи. Аз решавам кой ще остане и кого ще изгоня. Понеже тези тримцата обвиниха мен за убийството на господаря ми, не искам да ги виждам повече. Ако опитат да си намерят работа в този град, на този континент, то имам законното право, предоставено ми от Гилдията, да ги издиря и накълцам на миниатюрни парченца. – Тя примигна невинно с мигли. – Правилно ли се ориентирам?

Управникът преглътна шумно.

– Да, правилно.

Терн пристъпи към нея.

– Не можеш... не можеш да направиш такова нещо.

– Мога и ще го сторя. Кралица на асасините, чудесно звучи, не смятате ли? – Тя махна към вратата. – Напуснете, ако обичате.

Хардинг и Мулин понечиха да тръгнат към изхода, но Терн стрелна ръка пред тях и ги спря.

– Какво искаш от нас, дявол да го вземе?

– Откровено казано, нямам нищо против да увиснете на червата си от полилея, но това би съсипало тези разкошни килими, които вече са моя собственост.

– Не можеш просто да ни изхвърлиш на улицата. Какво ще правим? Къде ще отидем?

– Доколкото знам, в ада е прекрасно по това време на годината.

– Моля те... моля те – подхвана задъхано Терн.

Елин пъхна ръце в джобовете си и огледа стаята.

– Предполагам... – Издаде замислено възклицание. – Предполагам, че бих могла да ви продам къщата, земята и Гилдията.

– Ах, ти, кучка такава... – изплю Терн, но Хардинг пристъпи напред.

– За колко? – попита той.

– На колко са оценени имението и Гилдията, управник?

С вид на човек, крачещ към бесилото, управникът отвори папката отново и намери сумата. Беше астрономическа, безбожна, непосилна за трима им.

Хардинг прокара ръка през косата си. Лицето на Терн придоби смайващ нюанс на лилавото.

– Да разбирам ли, че не разполагате с такава сума? – процеди Елин. – Жалко.

Щях да ви ги продам на номиналната им цена, без оскъпяване.

Тя понечи да им обърне гръб, но Хардинг каза:

– Почакай. Ами ако всички платим заедно – ние тримата и останалите асасини?

Така че да си откупим и имението, и Гилдията.