Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Постояла си на покрива, после си легнала.
Точно по план.
– Споделяш ми тази подробност, защото искаш да изловя разузнавачите ви и да им извадя очите? – попита вежливо Елин. – Понеже точно това възнамерявам да свърша, след като се справя с тази каша.
Мулин въздъхна шумно през носа си и хвърли кръвнишки поглед към Хардинг, но не каза нищо. Открай време беше пестелив с думите – идеалният тип човек за мръсна работа.
– Ти не пипай нашите хора и ние няма да пипаме твоите – предупреди я Терн.
– Не си правя уговорки с мизерни, второкласни асасини – изчурулика ведро Елин и му се усмихна ехидно. Тръгна по коридора, подмина някогашната си стая и слезе по стълбището, плътно следвана от Роуан.
Като влезе във всекидневната, кимна на Едион. Той остана в бойна готовност, с вълча усмивка на лице. Лизандра не беше помръднала и на сантиметър.
– Свободна си – уведоми я Елин и тя вирна глава.
– Какво? – изрева Терн.
Елин посочи вратата.
– Защо им е на тези алчни пачаври да убиват най-заможния си клиент? В интерес на истината – подхвърли тя през рамо – май вие тримата бихте имали по-голяма изгода.
Преди асасините да са се разлаяли насреща ù, Кларис се покашля многозначително.
– Да? – процеди през зъби Елин.
Лицето на Кларис беше мъртвешки бледо, но проговори с гордо вдигната глава.
– Ако нямате нищо против, бихме искали да останем, тъй като управникът на банката ще дойде да прочете завещанието на Аробин. Той... – Сводницата попи сълзите от очите си като опечалена вдовица. – Аробин ми каза, че ни е отредил дял от него. Бихме искали да го чуем.
Елин ù се ухили.
– Кръвта му още не е изсъхнала по онова легло, а вече дебнете завещанието му като грабливи птици. Защо ли се учудвам. Питам се дали не ви освободих от отговорност твърде рано, щом сте толкова нетърпеливи да отмъкнете дела си.
Кларис пребледня отново, а Лизандра затрепери.
– Моля те, Селена – подхвана тя. – Не сме... Никога не бих...
Някой почука на входната врата.
Елин пъхна ръце в джобовете си.
– Я виж ти. Точно навреме.
Управникът на банката щеше да повърне при вида на окървавената Лизандра, но, за щастие, видя Елин и по лицето му се изписа нещо като облекчение. Лизандра и Кларис седнаха на две съседни кресла, а той се настани зад малкото писалище до грамадните еркерни прозорци. Терн и другарчетата му се струпаха край него като лешояди. Елин се облегна на стената до входа със скръстени ръце.
Едион застана от лявата ù страна, а Роуан от дясната. Докато управникът поднасяше обичайните съболезнования, тя усети погледа на Роуан върху себе си. Той пристъпи по-близо до нея и опита да докосне ръката ù. Тя се отдръпна от допира му.
Още чувстваше очите му върху себе си, когато управникът отвори запечатания плик и се покашля делово. Избълва нещо на юридически жаргон и отново поднесе съболезнованията си, които проклетата Кларис имаше наглостта да приеме от името на всички, изживявайки се като вдовица на Аробин.
Последва дългият списък с притежания на покойния: бизнес вложения, имоти и грамадното, нечовешко състояние в банковата му сметка. Кларис направо точеше лиги по килима, но тримата асасини на Аробин запазиха лицата си безизразни.
– Обявявам – зачете управникът – за единствен наследник на всичките ми финансови средства, имоти и вложения Селена Сардотиен.
Кларис се завъртя в креслото си със змийска ловкост.
– Какво?
– Глупости – изстреля Едион.
Елин зяпна срещу управника, а ръцете ù увиснаха до тялото ù.
– Ще повторите ли? – рече с пресъхнала уста.
Управникът ù отвърна с нервна, водниста усмивка.
– Всичко, цялото му състояние е ваше. Е, с изключение на... сумата за мадам Кларис, с която погасява дълговете си.
Той показа документа на Кларис.
– Това е невъзможно – изсъска мадам. – Аробин ми обеща да ме включи в завещанието си.
– И те е включил – провлачи Елин и се отблъсна от стената, за да надникне над рамото ù към скромната сума. – Не ставай алчна.
– Къде са копията? – попита Терн. – Прегледахте ли ги?
Той заобиколи писалището, за да зърне завещанието с очите си.
Управникът изтръпна, но вдигна пергамента – подписан от Аробин и напълно изряден.
– Проверихме дубликатите още в трезора тази сутрин. Всичките са идентични и съставени преди три месеца.
По време на престоя ù във Вендлин.
Тя пристъпи напред.
– Значи, като изключим мижавата сумичка за Кларис... всичко това – имението, Гилдията, останалите му имоти, състоянието му – всичко е мое?