Кралица на сенките

Не можеше да го преглътне. Не можеше да преглътне факта, че не успяваше да я достигне, когато се превъплътеше в тази жена. Че ù беше повишил тон миналата нощ, стреснат от допира ù. А сега Елин странеше от него. Жената, която видя днес, не знаеше какво е добрина, нито радост.

Последва я до тъмницата и по осветения със свещи тунел до стаята, където лежеше тялото на господаря ù. Елин вървеше горделиво, пъхнала ръце в джобовете си, без да отчита присъствието на Роуан. Това не е истина – повтаряше си той. – Просто заблуда.

Но в действителност го отбягваше от миналата вечер, а днес, когато най-сетне се престраши да посегне към нея, тя се отдръпна от допира му. Това вече беше истинско.

Влезе през отворената врата в същата онази стая, където някога бе намерила Сам. Червена коса се разливаше изпод белия копринен чаршаф, покриващ голото тяло на масата. Тя спря пред него, после се обърна към Роуан и Едион.

И ги загледа в очакване. Очакване да...

Едион изруга.

– Сменила си завещанието, нали?

Тя му отвърна с лека, студена усмивка. Очите ù тъмнееха.

– Каза, че ти трябват пари за армия, Едион. Ето ти пари – всичките са твои, всяка една монета е за Терасен. Аробин ни дължеше поне толкова. Онази нощ се бих в „Ямите“ единствено защото на предишния ден се свързах със собствениците на кръчмата и им казах да изпратят на Аробин лек намек за възможно партньорство. Той клъвна стръвта, без дори да се усъмни. Исках да се уверя, че бързо ще си върне парите, които загуби след случката в „Подземието“.

За да не се разминем с нито монета.

Гръм и мълнии.

Едион поклати глава.

– Как... как изобщо го постигна?

Тя отвори уста, но Роуан отговори вместо нея.

– Всички онези пъти, когато се изнизваше от стаята посред нощ, се е промъквала в банката. Използвала е дневните си срещи с управника на банката, за да опознае сградата, да види кое къде стои. – Тази жена, неговата кралица...

Позната тръпка пробяга през вените му. – Изгори ли оригинала?

Тя даже не го погледна.

– Кларис щеше да забогатее, а Терн да стане крал на асасините. Знаеш ли какво щях да получа аз? Амулета на Оринт. Само това ми е завещал.

– Така си разбрала, че наистина е у него... и къде го държи – промълви Роуан. – Като си прочела завещанието му.

Елин сви рамене, пренебрегвайки шока и възхищението, които изплуваха неканени по лицето му. Пренебрегвайки него.

Едион потри чело.

– Не знам какво да кажа. Трябваше да ме предупредиш, за да не се държа като пълен кретен горе.

– Изненадата ти трябваше да е автентична. Дори Лизандра не знаеше за завещанието.

Толкова сдържан отговор – сбит и непоклатим. Роуан искаше да я разтърси, да я накара да му проговори, да го погледне. Но се притесняваше, че може да го отблъсне отново, този път пред очите на генерала.  Елин обърна поглед към тялото на Аробин, отметна чаршафа от лицето му и разкри назъбената рана по бледия му врат.