Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

–Това ще го запомня за следващия път, когато нямам пари за такси – каза Нина.

— Е, този код няма да ти свърши работа – те са за еднократна употреба. Но е полезно да се знае. – Той се скри в сянката и седна до Нина. И така, имаме малко време за убиване. За какво искаш да говорим?

— Мисля, че има нещо, което трябва да обсъдим – каза Нина. Погледите им се срещнаха.

— Всъщност – каза Чейс, – мисля, че ти не трябва да казваш нищо. За разлика от мен. Трябва да призная, че през последните няколко месеца се държах като абсолютен задник.

— Не бих казала, че е абсолютен… – Двамата отново се спогледаха и едновременно се усмихнаха. – Но и аз не бях пример за толерантност. Бях толкова обсебена от мисълта за откриването на тази гробница тук, че не обръщах внимание на нищо друго – или никой друг. И това бе абсолютно за собствено удовлетворение. Само защото не можех да покажа Атлантида на света, аз се захванах с нещо друго, откритие, за което бих могла да разкажа на всички. И виж докъде ни доведе това.

— Обаче все пак го откри – напомни й Чейс.

— Така е. Но си прав, забравих за всичко останало. И съжалявам за това. А не само заради историята със злата, бивша-съпруга-която-краде-злато-и-бомби.

Чейс въздъхна.

— Да, аз също съжалявам за това. Цялата тази кървава каша е по моя вина. Ако не се бях втурнал да спасявам София… Господи. – Той блъсна главата си в стената. – Всичко това само защото си мислех, че приятелката ми не ми обръща внимание. Всеки нормален човек ще иде с приятелите си в клуб за стриптийз, но не, аз трябва да поставя началото на шибаната Трета световна война!