Черният списък

— Не може да си спомни нищо интересно. Говорели си кой от членовете на журито взема подкупи, кой с кого спи, какви са шансовете човек да вземе награда — обикновени трапезни приказки.

Едно нещо ми се видя любопитно в този разказ. Олга закъсняла за пресконференцията с двайсет минути. Това не би направило впечатление само на човек, който не я е познавал. Да, Оля понякога беше крайно лекомислена, да, тя не умееше да се държи с любовниците си така, че да не бягат от нея, но във всичко, свързано с работата, с професионалните й задължения, беше необикновено точна и отговорна. Никога заникъде не закъсняваше и дори мисля, че никога не се е разболявала внезапно. Режисьорите обичаха да работят с нея, защото Олга Доренко беше стабилна като канара, при нея нямаше нервни кризи и истерии на снимачната площадка, тя не си забравяше текста и от нищо не се оплакваше. Защо тогава е закъсняла снощи? И то с цели двайсет минути…

— Поговори с Людмила Довжук. Да ти каже минута по минута какво е правила Доренко вчера, къде е ходила, с кого е разговаряла. Не може да е закъсняла току-така. Ако това не те доведе доникъде, ще убиеш друг заек — ще се сближиш с Люся. Тогава тя няма да се дразни, ако започнеш да се ровиш във връзките й с разни тъмни личности. Само че имай предвид: Люся много си пада по стройни брюнети като теб и има неприятния навик да се хваща за думата и да те притиска в ъгъла. Да не ти хрумне обаче да й покажеш, че я харесваш, инак няма да усетиш как ще се озовеш в леглото на Довжук и после няма да знаеш как да се измъкнеш оттам. Нашата Людмила пипа здраво.

— Благодаря, Владислав Николаевич. Ами дали един председател на журито може да има мотиви да премахне изтъкната актриса, претендентка за първата награда за най-добра женска роля?

— Хайде, пак се започна! Ама ти не разбра ли, Серьога, какво ти разправях днес? Председателят на журито Игор Аркадиевич Литвак няма абсолютно никакво отношение към Олга. Между тях не е имало нищо, разбираш ли? Или не ми вярваш?

— Вярвам ви, Владислав Николаевич, но имах предвид друго. Литвак ме интересува не като любовник на Доренко, а като председател на журито. Може ли тук да има някакъв интерес?

— Не разбирам съвсем въпроса ти, Серьожа. Какво го усукваш? Чул ли си нещо?

— Научих, че на Литвак са предлагали огромен подкуп, за да не даде наградата на Олга.

— Интересно — проточих аз и неволно се спрях. — Че на коя, ако не на Олга? За коя са предлагали толкова много пари?

— Там е работата я… не се знае. Та ето какво си помислих: да предположим, че Литвак се е съгласил да вземе тези пари. Но той не би могъл да елиминира мнението на цялото жури. Тоест може би е щял да убеди някои хора, други — не, но разположението на силите е било явно в полза на Доренко. А пък човекът е искал парите! И ето че убива Олга или наема някого да я убие. Възможно ли е да се случи така?