Черният списък
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0016-
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният списък». Краткое содержание книги:
През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността, написва първия си роман. След като напуска милицията с чин подполковник, тя се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 31 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес. В южно крайморско градче на Русия се провежда кинофестивалът „Златният орел“. И тъкмо тук са убити трима актьори и един режисьор. Какво обединява тези хора? Отговорът е ясен: смъртта. Но защо? Този въпрос, с риск за живота си, разнищва следователят от Московското управление на МВР Владислав Стасов, дошъл на почивка с малката си дъщеричка. Помага му — в заплетените ситуации и в сърдечните терзания — следователката от Санкт Петербург и авторка на криминални романи Татяна Томилина, също курортистка в слънчевия юг. КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ Много ми е приятно, че книгите ми се превеждат в България и моите любими герои вече ще говорят и на български език. Искрено се надявам, че за вас ще бъде интересно да прочетете не само как и защо се извършват престъпления в Русия, но и за това как живеят сега хората в нашата страна, за какво мислят, мечтаят, на какво се надяват и от какво се страхуват. Моите романи са за любовта, за ревността, за омразата, за отмъщението, за дружбата и предателството, за честта и безчестието, т. е. за това, което е близко и разбираемо за всеки човек, независимо в коя страна живее и на какъв език говори. Надявам се, че прочитът на моите книги ще ви достави поне малко удоволствие. И предварително ви благодаря, че ще ги прочетете. Желая ви успехи, щастие и благополучие! С уважение и любов: Александра Маринина
Перейти на страницу:
— Колко ти остава до пенсия?
— Почти десет години. Защото съм завършила университета, а не милиционерската школа като теб — на нас времето за следване не ни се зачита за стаж.
— Напусни работа — предложих аз. — Напусни, без да чакаш пенсия, пиши книги. Аз ще те издържам.
Казвах това може би за стотен път. Но сега за пръв път Татяна отговори:
— Ще си помисля.
* * *
След една седмица прочетох в един вестник огромна статия за малкия южен курортен град. Някой от журналистите все пак ми беше повярвал. Статията започваше с думите:
„Хората изпращаха в последния му път младия участъков милиционер Сергей Лисицин…“
Този ден се напих и дори не ме беше срам от Татяна.
Перейти на страницу: