Черният списък

— Добре би било и на мен да ми разказва повечко интересни неща — ядно промърморих аз, като дълбоко в душата си осъзнавах, че съм груб и нетактичен, но нямах никакво желание да се преструвам.

— Приятна вечеря! — чух нечий глас откъм портичката.

Извърнах се и видях Сергей Лисицин, който влизаше в двора. Ирочка огледа госта от главата до петите и се усмихна чаровно. Явно спортната фигура и късо подстриганата глава не бяха убягнали от зоркото й око, макар вече да се мръкваше, а лампата под навеса да не бе запалена още.

— Сядайте — покани тя Сергей. — Ще вечеряте ли с нас?

Интересно, с чия вечеря възнамеряваше да почерпи моя гост? Със своя кулинарен шедьовър или с моите жалки картофи с кренвирши?

Но Сергей тактично отказа, с удоволствие щял да пийне само чай. Да си призная, пообърках се. Да не смята да стои тук в компанията на жените? Или ще обсъжда убийството на Оля Доренко в тяхно присъствие? Странен тип.

Наложи се да поема инициативата.

— Нахрани ли се? — попитах строго Лиля.

— Да, благодаря, татко — учтиво отговори тя.

— Тогава марш горе да си четеш твоите „Откраднати сънища“!

— Ами леля Таня? Бях обещала да й разкажа за играта на подземие.

— Хайде, Лилечка — притече ми се на помощ Татяна. — На тях не са им интересни нашите разговори, а на нас не ни е нужна публика, нали?

Тя тежко се надигна от пейката и подаде на Лиля пълничката си ръка, детето веднага се вкопчи в нея, а аз почувствах как болезнено ме прободе бащинската ревност. Половината работа беше свършена, оставаше да се отървем от Ирочка, която явно не смяташе да става от масата. Че и къде да ходи, когато тук са налице двама напълно подходящи за флирт мъже, единият по-млад, другият — по-стар, единият рус, другият — брюнет, с една дума имаше избор за всеки вкус, като на панаира в Конково.

— Вие откъде сте? — обърна се младата жена към Сергей, като явно го взе за курортист.

— Тукашен съм. А вие откъде сте?

— От Питер. Силен ли да бъде чаят?

— Не много.

— Захар?

— Благодаря, аз ще си сложа.

Лисицин бавно разбъркваше чая си, а аз трескаво се мъчех да измисля как по-учтиво да се отърва от чернокосата кокетка.

— Ира! — внезапно долетя глас от дъното на градината. — Ела за малко.

Ирочка очарователно се усмихна на Сергей и скочи.

— Сега се връщам — обеща тя и тръгна към градината, при което бедрата й, стегнати в къси дънкови шорти, се полюшваха твърде многообещаващо.

— Да говорим ли си дошъл или да пиеш чай? — попитах раздразнено.

— Да поговорим — отговори той и отпи голяма глътка от чашата си. — Те не знаят ли какъв си?

— Абе аз изобщо за пръв път сядам на една маса с тях. Бързо да се махаме оттук, докато Ира не се е върнала.

— Бива си я обаче — замислено каза Сергей и стана от масата.

Излязохме бързо от двора и се заразхождахме напред-назад по дългата тъмна улица.

Сергей ми каза, че между участниците във фестивала има поне четирима бивши любовници на Олга и един, тъй да се каже — настоящ. Така че версията за убийство с любовно-ревностни мотиви била на първо място. А на второ се оказала версията за убийство от користни подбуди.