Черният списък

Докато чаках да се разчисти напливът от хора в кухнята, аз изнесох един стол на обвитата с дива лоза галерия, седнах, преметнах крак връз крак, запалих цигара и потънах в тъжни мисли за убитата Оля Доренко. От тъжни мислите ми много скоро станаха неприятни, защото в тях започна да се прокрадва подозрението дали пък тук не беше замесена Маргарита Мезенцева. Вярно, тя вече не би трябвало да ревнува: първо, историята с Литвак я бе успокоила напълно, и, второ, все пак ние бяхме разведени. Но при всичките си недостатъци Рита никога не е била наивница. Може да е научила, че историята с Гарик е чиста лъжа, а щом е лъжа, значи ние с Олга сме искали да скрием от нея истината. И тази истина може никак да не е харесала на Рита. Още повече че тя наистина всяка година ходеше по разни фестивали и всяка година ме молеше да взема Лиля и да отидем при нея, а аз винаги отказвах. Тази година постъпих така, както ме помоли, само защото си бях изслужил законните двайсет години и смятах да се пенсионирам, във връзка с което ми предоставиха възможност да използвам отпуска си не само за текущата година, но и остатъците от предишни години. Веднага щом се върнех в Москва, трябваше да се явя пред медицинска комисия, след което да получа пенсионните си документи и да стана свободен човек — като сиромах скитник. Но моите съображения може да са се сторили неубедителни на Рита. Ако е научила за лъжата, може да е сметнала, че продължавам да въртя любов с Оля, че съм дошъл тук единствено заради нея и предишната, временно угаснала ревност да е избухнала с нова сила. Нещо повече — при тези обстоятелства тя може да си е помислила, че съм се развел с нея пак заради Оля. Да е извършила убийството и да е стоварила подозренията върху нищо неподозиращия невинен Игор Литвак, като същевременно е потърсила утеха и подкрепа от бившия си съпруг, който работи в милицията и ще я защити при всяко положение… Коварно, подло, но съвсем в характера на Маргарита Мезенцева.