Черният списък
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0016-
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният списък». Краткое содержание книги:
Учтиво отклоних поканата да споделя трапезата им, обелих моите осем картофа, сложих тенджерата на огъня, пуснах вътре доста голямо парче масло, та да се сварят по-бързо, и започнах да режа салатата от домати, краставици, лук и сметана. Дълбоко в душата си се надявах, че докато вечерята ми бъде готова, съседките ще са се нахранили и ще освободят масата. Тя беше огромна, на нея свободно се побираха най-малко десет души. Такива маси под навеси има във всеки южен двор, вечер около тях се събират големите семейства на хазяите, понякога в трапезните седенки вземат участие и курортистите. Място има за всички, тъй че не се притеснявах, че ще ни е тясно. Просто не исках да влизам в неформални отношения с жените, а и не бях в настроение за празни приказки с почти непознати хора.
Надеждите ми не се оправдаха. Вечерята беше готова, а Ира и Татяна продължаваха да седят на масата, лениво ровеха с вилици в чиниите си и тихо си бъбреха. Нямах изход — трябваше да се присъединим.
Татяна и сега не ме забелязваше, но когато дойде Лиля, двете веднага подхванаха оживен разговор и аз си помислих, че след като не успях да вечерям на спокойствие, поне ще науча какво общо може да има между тези две същества от женски пол.
— Днес започнах нова книга — съобщи Лиля, докато действаше ловко с ножа и вилицата и явно смяташе бързо да се разправи с двата пушени кренвирша. — Казва се „Откраднатите сънища“.
Атмосферата на масата рязко се промени. Лицата на жените се напрегнаха: сякаш и двете бяха напълнили устите си с вода и се страхуваха да направят и най-малко движение — да не би водата да изригне от устните им.
— Е, и? Харесва ли ти? — с някак странен тон попита Ирочка, като остави вилицата си на масата.
— Супер! — възторжено каза дъщеря ми с натъпканата си уста. — Всичко е като в живота.
— Кое е като в живота? — попита Ирочка с още по-странен тон.
Аз също се напрегнах, защото не можех да си обясня какво толкова особено бяха видели петербургските госпожици във факта, че Лиля чете криминален роман.
— Там главната героиня отива на почивка в санаториум, а в санаториума е станало убийство, та героинята, която иначе работи в милицията, предлага на местната милиция помощта си, обаче те й отказват и тя е обидена.
— Кой е обиден — милицията или помощта? — подкачих я аз, като си помислих, че в свободното си време ще трябва да потренирам Лиля да разказва прочетеното, та да не забравя собствените имена и съществителните и да не използва само той, тя, онзи.
— Героинята е обидена — делово обясни Лиля, без да обръща внимание на моя сарказъм. — И тогава мафията решава да я наеме, но още не знам какво става по-нататък.
Жените се превиваха от смях. Татяна все още се владееше някак, но Ира се свлече от пейката на земята, зарови лице в коленете си и се затресе от безумни хлипания. Аз мълчаливо изчаках да отмине този взрив на неразбираемо веселие.
Най-сетне жените се успокоиха, Татяна избърса с кърпичка сълзите си, Ира си седна на пейката.
— Извинявайте, Владик — каза тя, като с усилие си поемаше дъх. — Сигурно си мислите, че сме идиотки. Работата е там, че автор на книгата „Откраднатите сънища“ е Таня.
— Какво?!
От изумление аз несръчно отметнах вилицата и късчето прекрасен пушен кренвирш падна на земята. Тутакси към него се втурна тлъстият котарак на хазяите, който до този момент търпеливо стоеше наблизо и укорително се взираше в отрупаната с храна маса в очакване поне у един от гостите да се пробуди съвестта.
— Да, да, Владик, Танечка пише книги и между другото — с удоволствие ги издават. В Питер е много известна. Татяна Томилина.
Мълчах като ударен с мокър парцал. Тази дебела крава със свински очички е известната писателка, авторка на криминални романи? Но на колко години е? На двайсет и пет? На трийсет? Определено не е на повече.
Но Лиля за пореден път се изяви бляскаво. Децата никога на нищо не се учудват, защото житейският им опит все още е толкова оскъден, че те просто не знаят какво може и какво не може да бъде, кое се случва често и кое — много рядко. Аз на моите трийсет и осем години бях твърдо убеден, че, първо, писателка, която пише криминалета, не може да изглежда като Татяна, и, второ, че писатели, които издават такива дебели книги, не живеят под наем в жалки стайчета без баня и тоалетна и без топла вода. Но Лиля естествено не можеше да има никакви подобни убеждения, тъй че вярваше на всичко без колебания. Ето защо следващата й реплика не съдържаше нито капка учудване, а беше делова и делнична.