Черният списък

— По-интересно ми е с леля Таня — тихо продума Лиля и бездънните й очи се напълниха със сълзи.

— Защо говорите така, Владислав? — упрекна ме Татяна. — Лиля изобщо не ми пречи. Тя си седи тихичко и гледа как пиша.

— Но това не ви ли разсейва?

— Ни най-малко. Свикнала съм да работя в присъствието на странични хора, все още не ми се полага отделен кабинет.

— А какво работите, Танечка?

Името ми се изплъзна от езика, преди да успея да съобразя, че за пръв път се обръщам към нея по име, а и за пръв път разговарям с нея. И веднага — Танечка. Стасов, губиш мярка! Каква Танечка ти е тя? Та тя дори не те е поглеждала в очите. Но звучният й глас ми действаше като магия и вече бях забравил за всичко — освен за конкретната тема на разговора ни в момента.

— Юристка съм.

— И по-точно?

— Следовател.

Хвърлих на Лиля унищожителен поглед. Интересно: дали е казала на Татяна какво работи родното й татенце? И дали именно това обстоятелство не обяснява липсата на желание у Татяна да се запознае по-отблизо с бащата на момиченцето, с което прекарва толкова много време?

Внезапно ми се наби в очи невероятната външна прилика между двете. По отношение на ръста Лиля се бе метнала на мен и на своите осем години вече бе висока метър и петдесет и два. А и откъм килограми Господ не я бе ощетил: те нарастваха планомерно още от времето, когато прекарваше по цели вечери на дивана с книга в ръце и плодове и сладкиши наблизо. Вярно, косата на Лиля бе като моята — тъмноруса, а на Татяна — някак платинена, обаче очите им бяха абсолютно еднакви на цвят. Улових се, че само преди два часа мислено бях нарекъл Татяна дебела крава със свински очички, но нали в онзи момент тя се смееше! Покажете ми човек, чиито очи остават големи и изразителни, когато се залива от смях — и тогава хвърлете камък по мен. Всъщност очите на жената си бяха с нормални размери, вярно, не колкото на Лиля, но не бяха и свински. И после: аз я виждах сутрин, когато се разхождаше из двора по бански, а сега, вечерта, тя беше с дълга широка пола и трикотажна фланелка с дълбоко деколте — така облечена, изглеждаше дори много добре. Във всеки случай вече не бих я нарекъл крава. Аз изобщо бях свикнал да сравнявам всички жени с Рита, която имаше безупречна фигура, направо за конкурс по красота. Но нали в края на краищата това не ме възпря да се разведа? На трийсет и пет години — макар и малко късно — вече бях разбрал, че човек се занимава с фигурата само в леглото, а инак живее с човека. И макар че тогава още не ми беше омръзнало да си лягам с разкошното тяло на Ритка, то със спорния й характер, меко казано, вече не можех да живея в един апартамент.