Кинжалът на Медичите [bg]

Някъде над Скалистите планини ръцете ми спряха да треперят и вдигнах бордовия телефон. Набрах Лоис ван Олстин, червенокоса красавица със зелени очи и дълги крака, която като нищо бе в състояние да пренапише „Кой, кой е“. Лоис бе използвала смайващата си общителност, за да разработи доходна агенция за връзки с обществеността, представляваща някои от най-големите имена в Холивуд.

Преди няколко години прекарахме една нощ заедно — много бе приятна, докато не заби дългите си нокти в гърба ми. Казах й да престане и тя ме послуша, но с веселбата бе свършено. Останахме си с добри чувства.

Вдигна телефона след третото позвъняване.

— Боби, във ваната съм. Ще дойда до час.

— Лоис, аз съм Реб.

— Огън човек! Как си? Том лее горчиви сълзи. Жалва се, че повече харесваш чучелата, дето ги хвърляте по разните каскади, отколкото него.

— Вярно е.

— Да му се не види. Какво искаш? Вероятно не ме каниш на среща.

Отговорих й, че търся информация за Вернер Крел и Ноло Теци.

— Крел го знам, разбира се. За Теци не съм и чувала. Не ми казвай — избъбри тя. — Крел иска да те снимат как падаш от планината му от пари.

Не отвърнах нищо.

— Хубаво, почакай минутка. Ще проверя в базата данни, да видим какво ще изскочи. Къде си? В летателен тренажор?

Казах й, че съм на път за Венеция.

— Шегуваш се! Какво, да не би Крел да е на самолета? Не, има си собствен.

— Този разговор ми струва по сто долара на минута, Лоис.

— Аха — безгрижно рече тя. — Окей, да видим… търся Теци. Да не е Т-Е-Т-С-И?

— Не, мисля, че се пише с „ц“. Пробвай и двата варианта.

— Не става. Ядец, нищо не излиза. Дай ми секунда за Крел. Ще лъсне. Ето го. Вернер Крел. Какъв е плешага, да знаеш. Същински Юл Бринър. Ама хваща окото. Роден в Берлин през трийсет и пета, единствено дете. И татенцето е бил оръжеен индустриалец. Измислил е революционна технология — „Гевер У41“, първата полуавтоматична пушка, влязла в широка употреба през Втората световна война. О, и маниак на тема Леонардо да Винчи.

— Какво? — сепнах се аз.

— Казах, че татко Крел е бил запален почитател на Леонардо. Притежавал е достойна за много музеи колекция от Леонардовите оръжия и бойни машини, катапулти и други изобретения. Излагал ги е в галерията „Гемалде“ в Берлин точно преди войната. Има и снимка с малкия Вернер до него с три четвърти панталонки. О, мама е убита при съюзническа бомбардировка, когато младият Крел е бил на осем. Говорят, че след това и той и старецът му се чалнали. И двамата са истински ексцентрици, меко казано.

Спомних си, че когато аз бях на осем, с баща ми построихме модел на великолепния мост, проектиран от Леонардо за султан Баязид II, свързващ двата бряга на залива Златния рог в Истанбул.

Лоис продължи:

— Да… я да видим… малкият Крел работел усърдно. На двадесет години завършил машинно инженерство с отлична диплома в берлинската Политехника и сам започнал да конструира оръжия за бащината си компания. По това време вече бил дясна ръка на баща си. Изобретил първия възвратно-откатен механизъм при полуавтоматичните пушки. Натрупал цяло състояние, когато оръжието се наложило на пазара. С две думи, той е милиардер, притежава контролния пакет или е единствен собственик на компании за производство на оръжия и муниции в Германия, Австрия, Белгия, Италия, Чили и Мексико. Явно продава и на добрите, и на лошите. Абсолютно безскрупулен — добави Лоис. — Винаги когато пожелае нещо, да речем нечия компания, я получава. Ексцентрик до немай-къде и става все по-непредсказуем.