Кинжалът на Медичите [bg]
- Автор: Уэст Камерон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-810-9
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
Над коктейли от кюрасо и източни деликатеси в „Златния Китай“ му стана ясно, че имам набор от полезни умения — управлявам делтаплан, алпинист съм, владея карате, скачам с парашут, а на мотоциклета съм фурия. После ме представи на неколцината режисьори на специални ефекти, които познаваше — и готово. Скачах от самолети, препусках по шосетата, премятаха ме, раздавах удари наляво и надясно и падах, когато се наложеше.
Като за начало Арчи ми връчи един „Зиг Зауер“ — деветмилиметров пистолет, научи ме как да си служа с него и ми помогна да се сдобия с разрешително.
Понеже бързо се учех и овладявах всяко оръжие, което Арчи пъхнеше в ръката ми, скоро заслужих уважението му. Но не бе само това. И двамата се ценяхме един друг.
Вдигна телефона при първото иззвъняване.
— Арч — започнах малко колебливо, като знаех, че е чул за свредела с делтаплана и това не е минало покрай ушите му.
Изломоти:
— Ако ти се ще да се утрепеш, що не използваш пушкалото, дето ти го дадох? Ще бъде супер. Първо Дани, после ти. Исусе! Какво има?
— Винаги си ми бил такъв добър приятел — подхванах. — Нужна ми е помощта ти.
— Добър приятел, а? Не ми звучи като комплимент. По-скоро като последни думи преди ешафода. За Емили ли става дума? Ела при мен, ще отпрашим към хижата ми в Биг Беър и ще поговорим. Какво си въобразяваш, че никога няма да се влюбиш отново ли?
— Знаеш, че не бях влюбен в нея.
— Да бе, да. Никога не си се влюбвал в никоя. И аз също. И какво?
— Не затова ти се обаждам. Виж, заминавам за Венеция — не става дума за плажа, онази в Италия — и… абе трябва ми някакво оръжие, докато съм там. — В секундата, в която го изрекох, ми се прищя времето да се върне и никога да не му се бях обаждал.
Наруших болезнената тишина.
— Извинявай, но знам, че един твой приятел от Нам продава оръжия. Не мога да пренеса пистолета си през граница, а нямам време да чакам да ми излезе разрешителното.
— И? — обади се той. — Целият съм в слух. Не ми спестявай нищо.
— Свързано е с Леонардо да Винчи и родителите ми. Само толкова мога да ти кажа.
— Хайде де! — раздразнено ме подкани той. — Говорим за реалния свят. Там оръжията наистина убиват.
Знаех си. Бях възкресил спомена за Дани. Арчи щеше да си пусне филма „Шейн“4 има-няма десет минути след като приключим разговора. Проклинах се за неблагоразумието си.
— Слушай, забрави.
— Нищо няма да забравя! Да му се не знае! Леонардо да Винчи и вашите… за какво става дума, мътните го взели?
— Купи ли си тази сутрин „Таймс“?
Отговори положително.
— Прочете ли го?
— „Лейкърс“ са загубили. Не, не съм го и прегледал. За бога, изплюй камъчето.
— На трета страница. Горе.
Каза ми да почакам. Чух шумолене на хартия, после някакво мърморене и най-сетне:
— Исусе! Какви ще ги вършиш във Венеция? Пише, че бележките са унищожени от пожара.
Разказах му всичко — за Гриър, Теци, кинжала и записките.
Настъпи дълга пауза.
Попитах:
— Е, ще ми услужиш, или не?
— Ще направя нещо по-свястно. Ще дойда с теб.
Бях стъписан.
— Би ли го сторил?
— Май си изненадан.
Почувствах се смутен, сконфузен. Не ми бе хрумвало, че Арчи или който и да е друг би се изложил на опасност заради мен. На филмовата площадка — да. За пари. Но това бе съвсем различно. Лоялността, безкористността бяха ценности, към които не можеш да посегнеш с лека ръка. Усетих огромната им стойност, навярно за първи път. Исках да кажа „Помогни ми“. Но не можех преднамерено да изложа на риск приятеля си.
— Арч, предложението ти означава за мен повече, отколкото мога да изразя с думи, но трябва да се справя сам. Нужен ми е отговор за оръжието.
Напрежението сякаш пропълзя по жицата.
— Дяволите да те вземат! — ревна той. — Режеш ми квитанцията, после ме караш да взема решение на секундата!
— Да — решително отговорих аз. — Съжалявам, но се налага да знам точно сега.
4
Шейн — уестърн на „Парамаунт“ от 1953 на режисьора Джордж Стивънс по романа на Джак Шефър, в който храбър гънмен с цената на живота си защитава заселниците. — Б.пр.