Тебеширения човек [bg]

Автор: Тюдор С. Дж.
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0194-6
Переводчик: Деян Кючуков
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Тебеширения човек [bg]». Краткое содержание книги:

През 1986 г. Еди и приятелите му са деца на прага на юношеството. Дните им минават безметежно, в шляене в покрайнините на задрямалото английско селце, където живеят, и в търсене на нещо вълнуващо. Еди среща г-н Халоран, Тебеширения човек, и му хрумва идеята за таен код: децата започват да рисуват малки фигури с тебешир, които им служат да си разменят послания, понятни единствено на тях. Докато един ден мистериозно появило се тебеширено човече ги отвежда право към разкъсано човешко тяло и след това нищо не е същото. През 2016 г., вече пораснал, Еди смята, че е загърбил миналото. Докато неочаквано получава писмо с тебеширена фигура. Същото писмо са получили и приятелите му, които решават, че това трябва да е лоша шега. Но шегата става зловеща, когато се оказва, че един от тях е мъртъв. За да спаси себе си, Еди трябва да разбере какво всъщност се е случило преди толкова много години. Майсторското редуване на минало и настояще превръща „Тебеширения човек“ в блестящ трилър, в който всеки герой е като изваян от плът и кръв, всяка загадка намира своята развръзка, а обратите шокират и най-наблюдателния читател. За автора К. Дж. Тюдор живее в Нотингам, Англия, с партньора си и дъщеря си. Работила е като копирайтър, телевизионен водещ, глас зад кадър и е разхождала кучета срещу заплащане. Не се изкушава да се посвети изцяло на писането, но и никак не й липсва разхождането на четирикраки. „Тебеширения човек“ е дебютният й роман

Перейти на страницу:

− Добре.

− Ти можеш да останеш още, ако искаш.

Исках, естествено, но не ми се щеше останалите деца да ме гледат странно, а Железния Мики да продължава да навива едно и също, затова измърморих неохотно:

− Няма проблем, и аз ще дойда с вас.

Никога дотогава не бях чувал родителите си да се извиняват. Като дете обикновено ти си онзи, който го прави. Но във въпросния следобед и двамата се извиниха безброй пъти на майката и таткото на Дебелия Гав. Те от своя страна се правеха, че всичко е наред, и им отвръщаха да не се притесняват, но си личеше, че са леко ядосани. Все пак ни изпроводиха подобаващо, а аз получих пакет за къщи с парче торта, дъвки и други лакомства.

Веднага щом се озовахме навън, аз попитах баща си:

− Какво се случи? Защо го удари? Какво е казал на мама?

Но той само постави длан върху рамото ми.

− По-късно, Еди.

Идеше ми да закрещя, да се скарам с него. Все пак моето прекарване на партито бе провалено. Но не го направих. Защото в крайна сметка обичах родителите си, а нещо в израженията им ми казваше, че моментът наистина не е подходящ.

Затова оставих татко да ме прегърне, а мама ме улови за другата ръка и така тръгнахме заедно по улицата. След малко тя каза:

− Искате ли да си направим пържени картофки у дома?

− Да, супер — отвърнах аз с пресилена усмивка.

Това „по-късно“ на баща ми така и не дойде, но аз и сам разбрах какво се е случило. Когато полицията дойде, за да го арестува за опит за убийство.

2016

MJCooper

To: Edward.Adams@ntlworld.com

Здрасти

Здравей, Ед,

Много време мина и т. н.

Виж, няма да те баламосвам с безсмислени учтивости. Работата е там, че планирам да се върна в Андърбъри за няколко седмици през лятото, за да работя по един проект. Би било чудесно, ако успеем да се срещнем. Ще разбера, ако нямаш желание, но дали не може поне да ме изслушаш? И в двата случая драсни ми един ред, за да знам.

Също предпочитам да не споменаваш пред останалите за този имейл. Засега.

Всичко най,

Мики

Това не беше съвсем неочаквано. Всъщност единствената истинска изненада бе, че се случваше едва сега. Мики открай време си падаше опортюнист и можеше да се предвиди, че ще иска да се възползва от събитията отпреди трийсет години.

Бих могъл да допусна, че причината е уважението на Мики към участниците в тях — поне към онези, които са още живи. Или пък че е добър човек, който не иска да разравя болезнените спомени.

Да, бих могъл да го допусна. Но съм по-склонен да мисля, че е преживявал толкова добре от измислените си мистерии и убийства, че просто не му се е налагало да се връща назад към реалния живот. Досега.

Бях чул — защото въпреки нежеланието си все пак бях следил неговата кариера — че последните му две книги не се продавали така добре както предишните. Вероятно вдъхновението и приходите от авторски права са започнали да секват и затова се появяваше отново на хоризонта.

Трябваше да споделя с Гав и Хопо. Това трябваше да е първата ми работа. Не знам защо не го направих. От любопитство? От съобразяване с желанието на Мики? А може би просто съм искал да разбера какво знае или поне си мисли, че знае.

Сега, гледайки гневното лице на Гав и учудената, озадачена физиономия на Хопо, разбирам, че май съм сгрешил.

− От две седмици — отвръщам. — Той ми прати имейл.

Хопо протяга ръка, за да ми помогне да стана от пода. Аз я улавям и се отпускам тежко обратно върху стола.

− Благодаря.

Потърквам пулсиращата си буза и се озъртам наоколо. Заведението е полупразно. Редките посетители бързо отвръщат очи към своите халби и вестници. Какво друго да сторят? Да се оплачат на Гав, за да се изхвърли сам от своя бар?

− Как разбрахте? — питам.

− Хопо го е видял — казва Гав. — На главната улица, ни лук ял, ни лук мирисал и два пъти по-грозен отпреди.

− Ясно.

− Дори имал наглостта да го поздрави. Похвалил се, че ти идва на гости, и се учудил, че ние не знаем.

Усещам как ми кипва. Добрият стар Мики, плетящ интриги както винаги.

Барманката ми носи бирата и я тръсва върху масата със замах, от който тя се разплисква.

− Свястно момиче — подмятам на Гав. — Темпераментно.

Той неохотно се усмихва.

− Добре, съжалявам. Трябваше да ви кажа.

− Естествено, че е трябвало — измърморва Гав. — Нали уж се броим за приятели.

− А защо не го направи? — пита Хопо.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?