Един ден от залеза на света [bg]

— Много ви благодаря.

Прегледа препратената от Сан Франциско поща. Сметки, писма от читатели, гимназисти, учители, един университет го канеше да говори на курс за творческо писане срещу двеста и петдесет долара. Изтегна се на леглото и затвори очи. Вече се унасяше, спомняйки си Зак и себе си в овощната градина на бащата на Зак, когато телефонът иззвъня.

Беше агентът, Лари Лангли.

— Надявам се, че не те събудих.

— Не.

— Какво ще кажеш за следващата сряда в десет часа в офиса на Замлок?

— Защо не днес?

— Сметнах, че може би искаш да си помислиш за пиесата. Нещо определено, с начало, среда и край. Ще му направиш добро впечатление.

— Защо?

— Тези бизнесмени искат да знаят точно за какво си дават парите.

— Защо да не разбере днес, вместо идната сряда?

— Просто си помислих…

— Ако предпочиташ аз да му се обадя, на драго сърце ще го сторя.

— О, не. Ако обичаш, не го прави. Нека всичко да се изясни чрез нашия офис. Налага ли се да бъде днес?

— Има ли някаква причина да не бъде днес?

— Просто реших, че може да ти е необходимо малко време да помислиш по предложението на Замлок — и бих казал, че през всичките години, откакто съм агент, не съм чул нито веднъж за по-щедро предложение.

— Не знам какво ми предлага. Затова искам да се срещна с него.

— Повярвай ми, предложението е чудесно.

— Виж сега, вчера говорихме дълго по този въпрос. То може да означава нещо за теб, но не и за мен. Дойдох тук да се срещна с този човек и да разбера какво ще предложи в рамките на договор. Хайде да се заемем с това.

— Не знам дали е в офиса си, но ще му се обадя. Може да е извън града.

— Ако е извън града, обади му се където и да е. Преди два месеца той поиска да пътувам със самолет до Ню Йорк. Възможно е той да се върне в Ню Йорк след един-два часа.

— Ще му се обадя и после пак ще се чуем с теб.

Той отново затвори очи, но този път не видя овощната градина с кайсии и праскови, а още по-ранно време и място. Тогава трябва да е бил осемгодишен. Мястото беше цяла ливада с макове, с туфи други диви цветя сред тях, сини, бели и червени. Бе ранна утрин. Най-малката от сестрите му, която тогава беше на тринайсет-четиринайсет, и две от най-добрите й приятелки, едната бе асирийско момиче, другата — далечна братовчедка, бяха завели на разходка него и Джо, малкия брат на асирийското момиче. Планът на момичетата беше да берат макове и после да ги продават по пет цента китката. Момчетата трябваше да придружават момичетата, да им помагат в брането и да ги върнат невредими у дома. На момичетата внезапно им беше хрумнало, че маковете могат да се берат и продават.

Момичетата разговаряха, смееха се и пееха. Дори танцуваха. Имитираха вариететните танцьорки, които бяха гледали във филмите, и си вдигаха краката така, както го правеха танцьорките. Джо имитираше момичетата, имитиращи танцьорките, а Йеп се превиваше от смях сред маковете. Над света беше утро, слънцето блестеше, цветовете бяха ярки, мирисът на маковете — упойващ.