Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

Метц кимна удовлетворен.

— А какво става с групата на Хикахи? Съобщено ли им е?

— Вече заповядах на разузнавателния отряд да се върне. Дори уотърскутерът може да се окаже риссскован. Ако И-Титата вече са в орбита, може би разполагат със средства да го открият.

— Извънземните… — коригира го Метц типично по професорски, напълно автоматично. — Терминът И-Ти не е учтив.

Таката-Джим запази невъзмутима физиономия. Той командваше кораба и неговия екипаж, докато капитанът си почиваше от вахта. И въпреки това, човекът се отнасяше с него като с неопитен ученик. Това доста дразнеше Таката-Джим, но той внимаваше Метц да не го разбере.

— Да, доктор Метц — каза той.

Човекът продължи:

— Отрядът на Хикахи въобще не трябваше да напуска кораба. Предупредих Том Орли, че може да се случи нещо такова. Младият Тошио е там навън… и всички тези делфини от екипажа са без връзка с нас за толкова дълго време. Ужасно ще е, ако нещо им се случи!

На Таката-Джим му се стори, че знае какво точно имаше предвид Метц. Човекът вероятно мислеше колко ужасно би било, ако някой от екипажа на „Стрийкър“ загинеше далеч от неговия поглед… там навън, където той нямаше да има възможност да прецени за своите поведенчески и генетични изследвания как те са се държали.

— Ако капитан Крейдейки само ви беше изслушал, сссър — повтори той. — Вие винаги имате какво да кажете.

Беше малко рисковано, но ако човекът бе прозрял сарказма под почтителния изказ на Таката-Джим, то той въобще не го показа.

— Е, хубаво е, че мислиш така, Таката-Джим. И доста прозорливо. Зная, че имаш много задачи, затова ще потърся свободна линия за свръзка и ще събудя Крейдейки вместо теб. Ще гледам меко да му съобщя вестта, че нашите преследвачи са ни последвали до Китруп.

Таката-Джим почтително наклони едрото си тяло.

— Много мило от ваша страна, доктор Метц. П-правите ми услуга.

Метц потупа лейтенанта по грубия му плавник, сякаш с цел да го успокои. Таката-Джим изтърпя покровителствения жест с външно спокойствие и загледа човека, който се отдалечаваше с плуване.

Мостикът беше изпълнена с течност сфера, която леко стърчеше над арката на цилиндричния кораб. Главните илюминатори на командния център гледаха към мрачната панорама на океана с неговите възвишения, наноси и плуващи морски същества.

Работните кабинети на екипажа бяха осветени от малки прожектори. Повечето от помещенията бяха изпълнени с мълчаливи сенки, тъй като елитният персонал на мостика изпълняваше задълженията си бързо и в почти пълна тишина. Единствените звуци, като се изключеше съскането и плясъкът на непрестанно циркулиращите вода и кислород, бяха периодичното щракане на сонарните импулси и кратките професионални забележки, разменяни между операторите.

Трябва да се отдаде дължимото на Крейдейки, каза си Таката-Джим. Той бе създал от екипажа на мостика една отлично смазана машина.