Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]

— Господарите им са хората, които сами по себе си също са несъвършени — отвърна Главният Ловец на тандуанците. Гласът му представляваше ритъм от щракания и пукания, идващи от зъбчатите стави на неговите крака, подобни на крайниците на богомолка. — Земляните са покварени от грешна вяра и от срама, че са били напуснати от своите патрони. Шумът, вдиган от три столетия, ще замлъкне, когато те бъдат изядени. Тогава нашата ловджийска радост ще бъде като твоята, когато видиш някое ново място или нещо.

— Голяма радост — съгласи се Аксептърът.

— Сега се размърдай и открий детайлите — нареди Ловецът. — Скоро ни предстои сражение с еретици. Трябва да дам нарежданията си и на останалите членове на подчинени раси.

Аксептърът се извърна в мрежата, докато Ловецът се отдалечаваше, и разтвори чувствата си за тази нова реалност. Всичко бе прекрасно. Той пращаше доклади за това, което виждаше, и в зависимост от тях Господарите разполагаха корабите от армадата. Но с по-голямата част от мозъка си той оценяваше… той приемаше… малкото червено слънце, всяка от неговите малки планети, прекрасната очаквателност на мястото, което скоро щеше да стане бойно поле.

След известно време той почувства, че другите бойни флотилии навлизат в системата — всяка по свой особен начин. Всяка заемаше леко неизгодна позиция поради ранното пристигане на тандуанците.

Аксептърът почувства страстите на клиентите-воини и хладнокръвните изчисления на по-спокойните сред тях. Той галеше гладката повърхност на умствените щитове, възправяни срещу него, и се чудеше какво става зад тях. Оценяваше откритостта на други врагове, които смело показваха мислите си, позволявайки слушателят да долови огромното им презрение.

Големите флотилии се приближаваха една към друга. Заблестяха ярки експлозии.

Аксептърът прие всичко това с радост. Как можеше някое същество да се чувства другояче, след като вселената криеше в себе си такива чудеса?