![Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/2/7/zvezdna-vlna-se-nadiga-startide-rising-bg-download.jpg)
Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
Разбира се, делфините не бяха толкова хладнокръвни като хората. Не можеше да се каже предварително как един делфин ще се справи в стресова ситуация. Този екипаж се държеше като всички други екипажи, които Таката-Джим бе виждал, но дали това щеше да е достатъчно?
Ако допуснеха дори само една грешка в радиационните или психичните щитове, то и-титата щяха да се нахвърлят върху тях по-бързо от нахвърлящи се върху тюлени косатки.
Делфините от разузнавателната група, които бяха навън, се намираха в по-голяма безопасност от другарите си на борда на кораба, помисли си с горчивина Таката-Джим. Глупаво беше от страна на Метц да се безпокои за тях. Вероятно те си прекарваха чудесно!
Таката-Джим се опита да си припомни свободното плуване в океана — без броня и дишайки истински въздух. Опита се да си спомни гмуркането в дълбочините — там, където се подвизаваха тези от подвида Стенос и където заядливите, обичащи брега Турсиопси бяха редки като морски крави.
— Аки — повика той радиооператора, млад делфин-юнкер от Калафия. — Получи ли потвърждение от Хикахи? Тя прие ли съобщението?
Колонистът беше малък Турсиопс с жълтеникаво-сива окраска. Аки отвърна с известно колебание. Още не беше свикнал да диша и говори в оксиводата. Средата изискваше един много странен диалект на Подводен английски.
— Сссъжалявам, помощник-капитане, но няма отговор. Проверих за ответния импулс по всички… к-канали. Няма нищо.
Таката-Джим тръсна ядосано глава. Хикахи може би е решила, че дори отговор с импулс ще бъде рискован. И все пак потвърждението щеше да свали от раменете на помощник-капитана едно неприятно решение.
— М-м-м-м, сър? — Аки изпъна глава и наведе опашката си с уважение.
— Да?
— А… дали да не повторим съобщението? Има вероятност да са се разпръснали и да не са уловили първото съобщение…
Като всички делфини от колонизираната планета Калафия, Аки се гордееше с изискания си английски. Явно го безпокоеше това, че го затрудняват такива прости изречения.
Това се нравеше на помощник-капитана. Ако съществуваше английска дума, която отлично бе навлязла в тринарния език, то това беше „всезнайко“. На Таката-Джим не му пукаше за юнкера-всезнайко.
— Не, оператор-свързочник. Ние имаме заповеди. Ако капитанът иска да опита още веднъж, когато дойде тук, то нека заповяда. Междувременно изпълнявай останалите си зззадължения.
— Слушшшам, сссър — младият делфин се извъртя и насочи към своята кабина, където можеше да диша във въздушния интерком, а не да гълта вода като риба. Там той можеше да говори нормално, докато чакаше вест от своя най-добър приятел — човекът-юнга, намиращ се отвън в просторния извънземен океан.
Таката-Джим искаше капитанът да дойде по-скоро. Контролната стая изглеждаше затворена и мъртва. Дишането в пенещата се, зареждана с въздух оксивода, винаги го изморяваше в края на смяната. Сякаш никога не му осигуряваше достатъчно кислород. Неговите допълнителни хриле го сърбяха, раздразнени от пренебрегвания инстинкт, а хапчетата — онези, които осигуряваха допълнително кислород в организма му чрез червата — винаги му причиняваха киселини.
Той отново забеляза Игнасио Метц. Беловласият учен се бе хванал за един стълб и с глава в един въздушен интерком викаше Крейдейки. Когато свършеше, вероятно пак щеше да се завърти насам. Този човек винаги се мотаеше наоколо, наблюдавайки… и винаги го караше да се чувства като опитно животно.
— Необходим ми е човек-съюзник — припомни си гласно Таката-Джим. Делфините командваха „Стрийкър“, но екипажът изглежда се подчиняваше по-бързо на офицер, когато той имаше доверието на някой от расата-патрон. Крейдейки си имаше Том Орли. Хикахи — Джилиън Баскин. Човешкият другар на Брукида беше инженерът — Суеси.
Метц трябваше да бъде човекът на Таката-Джим. За щастие той можеше да бъде манипулиран.
Докладите за космическата битка бързо пробягваха по информационните екрани. Тя изглежда се превръщаше в огромен пожар над планетата. В нея участваха поне пет големи флотилии.
Таката-Джим се противопостави на внезапното си желание да се извърне и да захапе нещо, да плесне силно с перките си. Той искаше да се бие с нещо! Нещо истинско, осезаемо, вместо този надвиснал над тях ужасяващ покров!
След седмици бягство „Стрийкър“ най-после се намираше в капан. Какъв ли нов номер щяха да измъдрят Крейдейки и Том Орли, за да ги измъкнат този път?