Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Я, я му го вземи, да видим ще можеш ли.

Гореща баница срита магарето си и я приближи.

— Ей, Буцеста главо, я ми дай тоя меч. — Косата му беше с цвят на слама, а дебелото му лице — изгоряло от слънцето и се белеше. — Ти не знаеш как да го държиш.

„Знам аз — можеше да отвърне Аря. — Убих едно момче, едно дебело момче като теб, намушках му го в корема и то умря, и ще убия и теб, ако не ме оставиш на мира.“ Само че не посмя. Йорен не знаеше за онова конярче, но тя се боеше какво можеше да й направи, ако научеше. Аря беше съвсем сигурна, че някои от мъжете също са убийци, тримата с веригите поне — със сигурност, но кралицата не търсеше тях, така че не беше едно и също.

— Виж го само бе! — зарева магарешки Ломи Зелените ръце. — Бас държа, че ей сега ще се разреве. Искаш ли да поревеш, Буцеста главо?

Предната нощ беше плакала в съня си, защото сънува баща си. На заранта се събуди с почервенели очи и й се струваше, че нищо в живота й повече не може да й изкара и една сълза, дори животът й да зависеше от това.

— Гащите си ще подмокри — предположи Гореща баница.

— Айде, оставете го — намеси се момчето с рошавата черна коса, което яздеше зад тях. Ломи го беше нарекъл Бивола заради тоя шлем с рогата, дето го имаше и го лъскаше усърдно при всяка почивка, но никога не си го носеше. Ломи не смееше да се подиграва с Бивола. Беше по-голям и много едър за възрастта си, с широки гърди и силни мишци.

— Ти по-добре дай меча на Горещата баница, Буцеста главо — каза Ломи. — Баницата много го иска тоя меч. Веднъж преби едно момче с ритници. Ще направи същото с теб, бас държа.

— Съборих го с един ритник и го изритах в топките, и го ритах, докато пукна — похвали се Горещата баница. — Спуках го от ритници. Топките му се пукнаха, станаха на кръв, а пишката му почерня. Я дай меча.

Аря измъкна от колана си учебния меч.

— Можеш да вземеш този — каза на Горещата баница. Не искаше да се стига до бой.

— А, че туй е най-обикновена пръчка. — Баницата подкара към нея и посегна да хване дръжката на Игла.

Пръчката в ръката на Аря изсвистя и перна магарето през задника. Животното ревна, подскочи и хвърли Горещата баница на земята. Докато той се мъчеше да стане, тя скочи на земята, срита го в корема и той изпъшка и отново седна в прахта. След това Аря го шибна през лицето и носът му изпука като счупен клон. От ноздрите му закапа кръв. Когато Горещата баница зарева, Аря се обърна бясна към Ломи Зелените ръце, който седеше на магарето си зяпнал и онемял.

— И ти ли искаш меч? — изрева Аря, но се оказа, че не искал. Само вдигна зелените си ръце пред лицето й и изквича да се маха.

— Зад теб — извика й Бивола и Аря се извъртя. Горещата баница се беше изправил на колене и стискаше в юмрук голям ръбест камък. Тя го остави да го хвърли, сниши глава и камъкът профуча над нея. След което скочи срещу него. Той вдигна ръка и тя я удари, после го удари по бузата и по коляното. Той посегна да я хване, а тя отскочи пъргаво встрани и го халоса с дървото по главата. Дебелакът падна, изправи се наново и залитна към нея, с оцапано от кал и кръв лице. Аря се плъзна в стойката на танцуващия по водата и зачака. Когато я приближи достатъчно, замахна точно между краката му и толкова силно, че ако дървеният меч имаше острие, щеше да излезе през задника му.