![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Когато Йорен успя да се намеси и я издърпа, Горещата баница лежеше проснат на земята с оцапани в кафяво миризливи гащи и ревеше, а Аря не спираше да го пердаши.
— Стига! — изрева черният брат и измъкна тоягата от пръстите й. — Да го убиеш ли искаш тоя тъпак? — Когато Ломи и още няколко от момчетата взеха да хленчат, старецът се нахвърли и върху тях. — Затваряйте си устите, да не ви ги затворя аз. Още един път, и ще ви овържа зад фургоните и ще ви влача до Вала. — Замълча и се изхрачи. — А за тебе важи два пъти повече, Ари. Ти идваш с мене, момче. Веднага!
Гледаха я всички, дори тримата с веригите и букаите отзад в последния фургон. Дебелият стисна зъби и изсъска. Аря не го и погледна.
Старецът я повлече към една горичка встрани от пътя, без да спира през цялото време да кълне и да мърмори.
— Ако имах капка ум в главата, щях да те оставя в Кралски чертог. Чу ли ме, момче? — Тази дума винаги я изръмжаваше, влагаше злост в нея, за да е сигурен, че го е чула. — Разкопчавай си гащите и ги сваляй. Хайде, няма кой да те види. Чу ли?
Намусена, Аря изпълни заповедта му.
— Ей там, при оня дъб. Да, точно така. — Тя прегърна ствола и опря лицето си в грубата кора. — Сега ще пищиш. И ще пищиш силно.
„Няма“ — каза си на инат Аря, но когато Йорен стовари пръчката по голите й бедра, писъкът сам се изтръгна от гърлото й.
— Мислиш, че това боли ли? — каза той. — Я да видим сега. — Пръчката изсвистя. Аря отново изпищя и стисна силно дървото, за да не падне. — Още веднъж. — Задържа се здраво, прехапа устна и трепна, като чу новия свисък. Ударът я накара да подскочи и да нададе вой. „Няма да плача — помисли Аря. — Няма да го направя. Аз съм Старк от Зимния хребет, гербът ни е вълчище, вълчищата не плачат.“ Усети тънката струйка кръв, която потече по левия й крак. Бедрата и бузите на задника й пламнаха от болка. — Може пък да съм успял да ти обърна внимание вече — изпъшка Йорен. — Другия път удариш ли с тая пръчка някой от братята си, ще ти го върна двойно, чу ли ме? Сега се покрий.
„Те не са ми братя“ — помисли Аря, докато се навеждаше да си вдигне гащите, но си го премълча. Ръцете й се оплетоха в колана и връзките.
Йорен я гледаше.
— Боли ли?
„Спокойна като блатна вода“ — каза си тя. Както я учеше Илирио.
— Малко.
Той се изплю.
— Онова баничарче го боли повече. Но не той уби баща ти, момиче, нито оня крадльо Ломи. Колкото и да ги биеш, това няма да ти го върне.
— Знам — измърмори навъсено Аря.
— Има нещо, което не знаеш. Не беше намислено да стане така. Тъкмо се канех да тръгвам, фургоните натоварени и впрегнати, идва един с момче за мен. Лорд Едард ще облече черното, вика ми, изчакай, ще дойде с теб. Защо според теб бях там? Само че всичко се скапа.
— Джофри — изпъшка Аря. — Някой трябва него да убие!
— Някой ще го убие, но няма да съм аз. Нито пък ти. — Йорен й подхвърли дървения меч. — Вземи горчивец от фургоните — каза й, докато се връщаха на пътя. — Подъвчи малко, ще облекчи щипането.
Помогна донякъде, въпреки че вкусът му беше гнусен и от дъвченето слюнката й заприлича на кръв. Въпреки това на другия ден вървя пеш, както и следващия, и по-следващия, твърде ожулена беше, за да може да седи на магарето. Горещата баница бе пострадал повече. Наложи се Йорен да разбута няколко бурета в един от фургоните й го сложиха да лежи върху чували с овес; скимтеше при всяко подскачане на колелетата по неравния каменист път. Ломи Зелените ръце изобщо не бе пострадал, но се държеше колкото може по-настрана от Аря.
— Трепери само като го погледнеш — каза й Бивола, докато тя крачеше стиснала устни до магарето му. Тя не му отговори. Изглеждаше по-безопасно да не говори с никого.
Същата нощ си легна върху тънкото одеяло на коравата земя и зяпна голямата червена комета. Кометата изглеждаше възхитителна и страшна в същото време. „Червения меч“, така я беше нарекъл Бивола; твърдеше, че приличала на меч, с все още нажежено до червено от ковашката пещ острие. Когато Аря примижеше и я погледнеше от подходящ ъгъл, също можеше да види меч, само че за нея не беше нов меч, беше Лед, големият меч на баща й, от гъвкава напластена валирианска стомана, а червеното беше кръвта на лорд Едард по острието, след като сир Илин, Кралската справедливост, беше отрязал главата му. Йорен я бе накарал да извърне глава, но все й се струваше, че кометата изглежда така, както щеше да е Лед след това.