Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Когато приключи, черепът й целият беше на туфи и четина.

След това й каза, че оттам до Зимен хребет ще бъде сирачето Ари.

— С портата няма да е толкоз трудно, но излезем ли по пътя, работата става друга. Чака те дълъг път в лоша компания. Тоя път събрах трийсетима, мъже и момчета, все за Вала, и хич не си мисли, че всички са като твоя брат, копелето. — Стисна я за раменете и я разтърси. — Лорд Едард ми даде да поровя из тъмниците и там не намерих лордчета. Тая пасмина, половината ще те предадат на кралицата преди да са се изплюли, заради едно опрощение и няколко сребърника отгоре. Другата половина ще направят същото, само дето първо ще те изнасилят. Тъй че стой настрана и си пускай водата сама, зад дърветата. Това ще е най-трудното, пикаенето, тъй че гледай да не пиеш повече, отколкото ти трябва.

Излизането от Кралски чертог се оказа лесно, точно бе казал. Стражите на Ланистърови на портата спираха всички, но Йорен извика едного по име и пропуснаха колите им. Никой не погледна Аря. Оглеждаха за благородно момиче, за дъщерята на Ръката на краля, а не за някакво си кльощаво хлапе с окълцана коса. Аря повече не се обърна назад. Искаше й се руслото на Черна вода да се надигне и да залее целия град, Квартала на бълхите и Червената цитадела, и Великата септа и всичко, и всеки също така, особено принц Джофри и майка му. Но знаеше, че това няма да стане, а и все едно, Санса все още беше в града и щеше да залее и нея. Щом си спомни това, Аря реши оттук нататък да мисли за Зимен хребет.

За пикаенето обаче Йорен сгреши. Пикаенето изобщо не се оказа най-трудната част. Най-трудната част се оказаха Ломи Зелени ръце и Горещата баница. Сирачета. Йорен беше подбрал няколко като тях от улиците с обещание за храна, дрехи и обувки. Останалите беше намерил оковани.

— Стражът има нужда от добри мъже — беше й казал, след като потеглиха — но и тази пасмина ще свърши работа.

Йорен бе взел и мъже от тъмниците — крадци, улични джебчии, изнасилвачи и други подобни. Най-лошите бяха тримата, които бе намерил в най-черните килии и които сигурно бяха изплашили и самия него, защото ги държеше овързани отзад в един от фургоните и се кълнеше, че ще останат така по целия път до Вала. Единият беше без нос, с дупка на мястото на отрязания хрущял, а едрият, дебел и плешив, с изпъкналите зъби и сълзящите рани по бузите гледаше с поглед, в който нямаше нищо човешко.

От Кралски чертог тръгнаха с пет фургона, натоварени с провизии за Вала: кожи и топове плат, пръти желязо, клетка с няколко гарвана, книги, хартия и мастило, бала листа от горчивец, делви с масло и сандъци с лекове и подправки. Фургоните се теглеха от коне и освен тях Йорен беше закупил два бързи коня и половин дузина магарета за момчетата. Аря щеше да предпочете истински кон, но и на магаре беше по-добре, отколкото да се друса в някой от фургоните.

Мъжете не й обръщаха внимание, но с момчетата не извади този късмет. Оказа се с две години по-малка от най-младия сирак, да не говорим, че беше по-дребна и по-слаба, а Ломи и Баницата взеха мълчанието й за знак, че е изплашена, или тъпа, или глуха.