Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Лейди Санса — сухо каза Хрътката, когато я видя. Гласът му прозвуча грубо като стърженето на трион по дърво. От белезите от изгорялото по лицето и врата му устата му сякаш потръпваше, докато говореше.

Принцеса Мирцела кимна в свенлив поздрав, щом чу името на Санса, но пълничкият малък принц Томен скочи възбуден.

— Санса, чу ли? Днес ще изляза на турнир. Мама разреши.

Томен беше едва на осем. Напомняше й за малкия й брат, Бран. Бяха на едни години. Бран си стоеше в Зимен хребет. Сакат, но поне в безопасност.

Санса беше готова да даде всичко, за да е с него сега.

— Опасявам се за живота на противника ви — отвърна тя най-сериозно на Томен.

— Неговият „противник“ ще е натъпкано със слама плашило — каза Джоф и стана.

Кралят беше облечен в позлатен нагръдник с гравиран върху бронята изправен на задни лапи лъв, сякаш очакваше войната да ги погълне всеки миг. Днес ставаше на тринадесет, доста висок за възрастта си, със зелените очи и златната коса на майка си.

— Ваша милост — отговори тя и направи реверанс.

Сир Арис сведе глава.

— Моля да ме извините, ваша милост. Трябва да се снаряжа за двубоите.

Джофри му махна пренебрежително и продължи да оглежда Санса от глава до пети.

— Доволен съм, че си сложила камъните ми.

Значи кралят бе решил днес да бъде галантен. Санса въздъхна облекчено.

— Благодаря ви за тях… и за нежните думи също. Моля се рожденият ви ден да мине щастливо, ваша милост.

— Седни — заповяда Джоф и махна с ръка към празния стол до неговия. — Чу ли вече? Кралят-просяк е мъртъв.

— Кой? — За миг Санса се уплаши дали няма предвид Роб.

— Визерис. Последният син на Лудия крал Ерис. Скитал е из Свободните градове още преди да се родя и се наричал „крал“. Е, мама казва, че дотраките го короновали най-накрая. С разтопено злато. — Засмя се. — Смешно е, нали? Гербът им бил дракон. Почти толкова хубаво, колкото ако някой вълк беше убил оня изменник, твоя брат. Може да го дам за храна на вълците, като го хвана. Казах ли ти, мисля да го предизвикам на личен двубой.

— Бих искала да видя това, ваша милост. — „Повече, отколкото можеш да си представиш.“ Санса опази тона си хладен и учтив, но въпреки това Джофри присви очи, мъчейки се отгадае дали не му се подиграва. — Днес ще се включите ли? — побърза да добави тя.

Кралят се намръщи.

— Милейди майка ми каза, че е неподходящо, след като турнирът е в моя чест. Иначе аз щях да съм шампионът. Така ли е, куче?