Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

„Наистина ли? — зачуди се тя. — Нима боговете ще са толкова жестоки?“ Майка й сега беше един от враговете на Джофри, брат й Роб — друг. Баща й беше убит по заповед на краля. Трябваше ли Роб и майка й също да умрат след него? Кометата наистина беше червена, но Джофри беше не по-малко Баратеон, отколкото Ланистър, а техният герб беше черен елен на златно поле. Не трябваше ли боговете да изпратят за Джофри златна комета?

Санса затвори дървените капаци и рязко се извърна от прозореца.

— Днес изглеждате прекрасно, милейди — каза сир Арис.

— Благодаря ви, сир. — Знаеше, че Джофри ще държи да присъства на турнира в негова чест, и беше положила грижи за лицето и облеклото си. Беше облякла рокля от светлочервена коприна и си бе сложила мрежичка от лунни камъни на главата — подаръка й от Джофри. Роклята беше с дълги ръкави, за да скриват отоците по ръцете й. Те също бяха подарък от Джофри. Когато разбра, че Роб се е провъзгласил за крал на Севера, той побесня и изпрати сир Борос да я бие.

— Тръгваме ли?

Сир Арис й предложи ръката си и тя се остави да я изведе от стаята. След като беше длъжна да търпи някой от Кралската гвардия да я води на всяка крачка, предпочиташе да е той. Сир Борос беше избухлив, сир Мерин хладен, а сир Престън от своя страна се държеше с нея като с малоумно дете. Арис Оукхарт беше учтив и беше склонен да разговаря сърдечно с нея. Веднъж дори възрази, когато Джофри му заповяда да я удари. Накрая все пак я удари, но не толкова силно, колкото щяха да го направят сир Мерин или сир Борос, и поне беше възразил. Другите се подчиняваха безпрекословно… освен Хрътката, но Джофри никога не искаше от Хрътката да я наказва. За това използваше другите петима.

Сир Арис имаше светлокафява коса и лицето му не беше съвсем неприятно за гледане. Днес бе почти ослепителен с белия си копринен плащ, закопчан на рамото с игла с формата на златен лист; а на гърдите на туниката му с блестящ златен конец беше извезан кичест дъб.

— Кой според вас ще спечели почестите на деня? — попита Санса, докато слизаха по стълбите.

— Аз — отвърна усмихнат сир Арин. — Но се боя, че триумфът ми ще е без вкус. Полето за изява ще бъде малко и жалко. Ще се включат не повече от две двадесетици, включително скуайърите и свободните конници. Не е голяма честта да свалиш от седлото неопитни зелени момчета.

Последният турнир беше по-различен, припомни си Санса. Крал Робърт го беше провел в чест на баща й. От всички предели на кралството бяха дошли висши благородници и рицари с приказни имена, за да се състезават, и целият град се беше стекъл да гледа. Спомни си цялото онова великолепие: полето с павилионите на участниците по речния бряг, с щитовете на рицарите, окачени пред всеки вход, дългите редици копринени вимпели, развени от вятъра, блясъка на слънчевите лъчи по лъскавата стомана и позлатените стремена. Дните кънтяха от ека на тромпетите и тропота на копитата, а нощите бяха изпълнени с викове на пируващи и песни. Бяха най-вълшебните дни от живота й, но сега й приличаха на спомен от предишен век. Робърт Баратеон беше умрял, баща й също, обезглавен като предател на стъпалата на Великата септа на Белор. Сега в земите на някогашно кралство имаше три кралства и оттатък Тризъбеца кипеше война, а градът беше пълен с отчаяни хора. Нищо чудно, че се наложи да проведат турнира на Джоф зад дебелите каменни стени на Червената цитадела.