Убийство на игрището за голф
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Год: Эксмо
- ISBN: 978-5-699-24970-1
- Переводчик: Аглика Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийство на игрището за голф». Краткое содержание книги:
Преди Поаро да събере всички улики е открит нов труп.
— Това е прозорецът на спалнята, от която ние току-що излязохме, нали? А виждате ли, че тук има дърво и да се покатери човек по това дърво е най-простото нещо в света.
— Възможно е — съгласи се другият. — Но ако те се бяха покатерили по дървото, стъпките им щяха да се отпечатат в цветните лехи.
Видях колко е прав. От двете страни на стълбите имаше две големи овални цветни лехи с алени мушката. Въпросното дърво фактически беше пуснало корени в края на едната леха. До него не можеше да се стигне, без да се стъпи в лехата.
— Виждате ли — продължи комисарят. — На пътеките не могат да се отпечатат стъпки поради сушата, но пръстта в цветните лехи е мека и там работата е съвсем различна.
Поаро се приближи до лехата и я проучи внимателно. Както беше казал Бекс, пръстта беше гладка и мека. Никъде не се виждаше отпечатък.
Поаро кимна, като че ли убеден, и ние тръгнахме отново, но той неочаквано хукна назад и започна да разглежда другата леха.
— Мосю Бекс! — извика той. — Погледнете тука. Тук има много следи.
Комисарят се приближи… и се усмихна.
— Драги мосю Поаро, без съмнение това са следи от подкованите обувки на градинаря. А и да не беше така, те не биха имали значение, тъй като от тази страна няма дърво и следователно няма начин да се стигне до горния етаж.
— Вярно е — каза Поаро, явно разочарован. — Значи вие мислите, че отпечатъците не са от значение.
— Изобщо нямат значение!
Тогава за крайно мое изумление Поаро произнесе следните думи:
— Не съм съгласен с вас. Нещо ми подсказва, че отпечатъците от тези стъпки са най-важното нещо, на което сме попаднали досега.
Мосю Бекс не каза нищо, само сви рамене. Той беше прекалено учтив, за да каже какво мисли наистина.
— Да продължаваме ли? — запита той вместо това.
— Разбира се. Аз мога да се занимая с тези отпечатъци и по-късно — каза Поаро бодро.
Вместо да продължи по пътеката, която водеше до портата, мосю Бекс тръгна по една пътечка, която се разклоняваше на няколко места под прав ъгъл. Пътечката стана стръмна, зави вдясно от къщата — от двете й страни стърчаха някакви храсти — и неочаквано ни изведе на малко празно място, откъдето се виждаше морето. Недалеч имаше пейка и разнебитена барака. Още няколко стъпки по-нататък спретнати храстчета образуваха границата на вилната градина. Мосю Бекс се промуши през храстчетата и ние се намерихме пред широка, покрита с червен керемиден прах площадка.
— Ами че това е игрище за голф — извиках аз.
Бекс кимна.
— То още не е довършено. Надяваме се, че ще можем да го открием по някое време идния месец. Именно хората, които работят на игрището, намериха тялото рано тази сутрин.
Задъхах се. Малко вляво, досега останал незабелязан от мен, се виждаше дълъг тесен трап и успоредно с него, с лице към земята, лежеше тялото на мъж! За момент сърцето ми подскочи ужасно и ми се стори, че трагедията се повтаря. Но комисарят разпръсна видението, като пристъпи напред с рязко възклицание на раздразнение:
— Къде гледа полицията? Дадох им строги заповеди да не пускат тук никого, ако няма съответните пълномощия.
Човекът, легнал на земята по корем, извърна глава.
— Но аз имам необходимите пълномощия — отбеляза той и бавно стана.
— Драги мосю Жиро — извика комисарят, — нямах никаква представа, че сте пристигнал. Следователят ви очаква с голямо нетърпение.
Докато той говореше, аз разглеждах новодошлия с жаден интерес. Знаех по име известния детектив от парижката криминална полиция и ми беше страшно интересно да го видя. Той беше много висок, на около 30 години, с кестеняви коси и мустаци и поведение на военен. В държанието му се долавяше известна арогантност, която показваше, че той много добре разбира собствената си важност. Бекс ни представи, като каза, че Поаро му е колега. В очите на детектива се появи слаб интерес.
— Познавам ви по име, мосю Поаро — каза той. — На времето бяхте много известен, нали? Но методите сега са съвсем различни?
— Престъпленията обаче са си останали същите — отбеляза Поаро любезно.
Веднага видях, че Жиро се беше настроил враждебно. Той не искаше да го свързват с Поаро и ми се стори, че ако се натъкне на някоя важна следа, най-вероятно щеше да я запази за себе си.
— Следователят… — започна Бекс отново. Но Жиро го прекъсна грубо:
— Пет пари не давам за следователя. Важна ми е светлината. След половин час ще се стъмни. Знам всичко за случая и мисля, че спокойно мога да разпитам хората от къщата утре, но ако трябва да намерим следи от убийците, ще ги намерим тук. Вашите полицаи ли са изпотъпкали цялото място? Смятах, че в наши дни полицаите не са толкова невежи.