Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Обикновено те изобщо не си спомнят обясненията, които обаче се съхраняват по някакъв начин в паметта им, напълно непокътнати. Магьосниците са започнали да използват тази особеност на паметта, като са превърнали припомнянето на всичко, което им се е случило във второто внимание, в една от своите най-сложни традиционни задачи.
Те тълкуват тази особеност, както и задачата за припомнянето, по следния начин: при всяко влизане във второто внимание събирателната точка попада на различно място. В такъв случай да си спомниш означава да върнеш точката в съвсем същото положение, в което е била при съответното влизане. Дон Хуан ме уверяваше, че така магьосниците не само получават пълна картина на дадено събитие, но и могат да изпитат отново всяко преживяване, което са имали във второто внимание, като възстановят всяка от тези специфични позиции на събирателната точка. Твърдеше също така, че магьосниците посвещават цял живот на задачата да си спомнят.
Докато се намирах във второто внимание, дон Хуан ми даваше най-подробни обяснения за магьосничеството, знаейки, че тези сведения ще се запазят непокътнати в паметта ми, без да изгубят своята точност и достоверност до края на живота ми.
Относно достоверността той казваше:
— Наученото по време на второто внимание е като наученото в детските години. Това, което сме узнали като деца, ни е за цял живот. „Станало ми е втора природа“, казваме ние, когато се отнася за нещо, усвоено в много ранна възраст.
Сега, обръщайки се назад, си давам сметка, че дон Хуан ме пращаше безброй пъти във второто внимание, за да ме накара да поддържам за дълго време събирателната си точка в нови положения и да получавам ясни и свързани възприятия чрез тях, или, с други думи, целта му бе да ме принуди да пренастроя своята еднородност и компактност.
Успях много пъти да получа възприятия, не по-малко ясни от ежедневните ми. Проблем обаче ми създаваше неспособността да направя връзка между моите действия във второто внимание и обичайното ми ниво на съзнание. Нужни бяха много време и усилия, за да разбера какво представлява второто внимание. И то не толкова поради сложността и заплетеността на този въпрос, които наистина са изключително големи, колкото поради факта, че щом се завърнех в нормалното ниво на съзнание, беше невъзможно да си спомня не само че съм бил във второто внимание, но и че изобщо съществува такова състояние.
Друго от паметните постижения, приписвани на древните магьосници, което дон Хуан старателно ми разясни, било откритието, че събирателната точка става много неустойчива по време на сън. Въпросното откритие веднага породило още едно: че сънищата са изцяло свързани с това обстоятелство. Древните магьосници видели, че колкото по-голямо е преместването на точката, толкова по-необикновен сън предизвиква то, или обратното: колкото по-необикновен е сънят, толкова по-голямо е преместването. Дон Хуан каза, че това наблюдение ги навело на мисълта да създадат своеобразни методи за преместване на събирателната точка, които включвали: поглъщане на растения, способни да причиняват различни промени на съзнанието; подлагане на стресови състояния, глад и умора; и най-вече — контролиране на сънищата. По този начин, и вероятно без въобще да знаят, те създали „сънуването“.
Веднъж, докато се разхождахме по площада на град Оаксака, дон Хуан ми даде най-ясното определение за сънуването от гледна точка на един магьосник.
— За магьосниците сънуването е извънредно сложно изкуство — каза той, — изкуството по своя воля да преместваш събирателната си точка от обичайното й положение, за да разшириш и обогатиш обхвата на своите възприятия.
Той посочи, че древните магьосници използвали за основа на това изкуство пет условия, свързани с човешкия енергиен поток, които те установили с помощта на виждането.
Първо, те видели, че само онези енергийни нишки, които минават тъкмо през събирателната точка, могат да бъдат събрани в ясно възприятие.
Второ, видели, че ако тя вземе друга позиция, колкото и незначително да е преместването й, различни и необичайни енергийни нишки започват да нинават през нея, като привличат съзнанието и предизвикват събирането на тези необичайни енергийни полета в ясно и устойчиво възприятие.
Трето, видели, че по време на обикновените сънища събирателната точка лесно може да се премести от само себе си до друга позиция, намираща се на повърхността на сияйното яйце или във вътрешността му.