Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Има седем врати — каза той вместо отговор, — които сънувачите трябва да отворят постепенно, една след друга. Ти си се сблъскал с първата, която трябва да отвориш, ако искаш да успееш в сънуването.
— Защо по-рано не ми го каза?
— Би било безполезно да ти говоря за вратите на сънуването, преди да си чукнал главата си в първата от тях. Сега вече знаеш, че такова препятствие съществува и че ти трябва да го преодолееш.
Той ми обясни, че в енергийния поток на вселената има входове и изходи, а що се отнася конкретно до сънуването, там входовете са седем и те пораждат усещането за препятствия, които магьосниците наричат „седемте врати на сънуването“.
— За да прекрачим прага на първата врата, требва да по-чувстваме едно особено усещане, което се появява точно преди да заспим дълбоко — рече дон Хуан. — То напомня приятна отпуснатост, която не ни дава да отворим очи. Ние достигаме вратата в мига, когато осъзнаем, че засипваме, натежали и отпуснати в мрака.
— Как да осъзная, че заспивам? Има ли някакво методи, които бих могъл да следвам?
— Не. Никакви методи няма. Човек просто възнамерява да осъзнае, че заспива.
— Но как да възнамеря такова нещо?
— Много е трудно да се говори за намерението. Който и да се опита да ти го обясни, включително и аз самият, все ще звучи като пълна глупост. Имай предвид тава, когато чуеш следното: магьосниците възнамеряват всичко, което може да им хрумне, просто като го възнамеряват.
— Тава не означава нищо, дон Хуан.
— Слушай внимателно. Ще дойде време и ти да обясняваш на някого. Думите ми ти се струват безсмислени, защото не ги поставяш в подходящ контекст. Като всеки рационален човек, и ти също смяташ, че разбирането принадлежи изцяло към областта на нашия интелект, на разума ни.
А понеже твърдението, което изказах, се отнася до намерението и възнамеряването, трябва да добавя, че за магьосниците неговото разбиране спада към областта на енергията. Те вярват, че ако човек се стреми да предаде тези думи на енергийното тяло, то ще ги разбере по начин, съвсем различен от методите, с които си служи разумът. Цялата тънкост е в това — да се добереш до енергийното тяло. За тази цел имаш нужда от енергия.
— По какъв начин би разбрало то твърдението ти, дон Хуан?
— Ще го почувства като физическо усещане, което трудно може да се опише. Трябва да го изпиташ сам, за да знаеш какво е.
Поисках по-конкретно обяснение, но дон Хуан ме тупна по гърба и ме накара да вляза във второто внимание. По онова време тези действия все още бяха пълна загадка за мен. Бях готов да се закълна, че ме е хипнотизирал с докосването си. Сметнах, че мигновено ме е приспал и че просто сънувам как вървя заедно с него из някакъв непознат град по широк булевард с дървета от двете страни. Сънят бе толкова ярък и аз така добре съзнавах всичко, че веднага се постарах да разбера къде се намирам, ориентирайки се по хората и надписите. Това бе някакъв западен град, макар че с положителност не беше англо- или испаноезичен. Хората като че ли бяха от северната част на Европа — може би литовци. Бях изцяло погълнат от опитите си да прочета уличните табелки и афиши.
Дон Хуан леко ме побутна.
— Не се мъчи с това — каза той. — Мястото, където сме, не може да бъде определено. Току-що ти предоставих моята енергия, за да достигнеш енергийното си тяло, и сега си преминал с него в друг свят. Тава няма да трае дълго, тъй че използувай мъдро времето си. Гледай всичко, но без да се набиваш на очи. Не допускай някой да те забележки.
Вървяхме мълчаливо. Тази разходка, при която изминахме разстоянието между две пресечки, оказа удивително въздействие върху мен. Изпитвах дълбоко безпокойство, което нарастваше с всяка крачка. Умът ми бе заинтригуван, но тялото ми се тревожеше. Разбирах пределно ясно, че не съм на този свят. Когато стигнахме до някаква пресечка и се спряхме, видях, че дърветата по улицата са грижливо подкастрени. Те бяха ниски, с твърди наглед, извити листа. Около всеки ствол беше оставено квадратно пространство за напояване. В тези квадрати нямаше никакви бурени или боклуци, каквито обикновено могат да се видят около дърветата в градовете, а само рохкава пръст, черна като въглен.
В мига, когато спрях погледа си на ръба на тротоара, преди да пресека улицата, забелязах, че нямаше никакви коли. Загледах се отчаяно в хората, които преминаваха край нас, за да открия у тях някакво обяснение за моята тревога. Но щом се взрях в тях, те веднага ми отвърнаха със същото. Около мен и дон Хуан моментално се образува кръг от сурови сини и кафяви очи.
Един непоклатим факт ме порази като гръм: това изобщо не беше сън; намирахме се в реалност, надхвърляща всичко, което познавах дотогава. Обърнах се към дон Хуан. Тъкмо бях започнал да проумявам по какво се различаваха от нас тези хора, когато някакъв странен сух вятър, проникващ чак до синусите ми, ме блъсна в лицето, замъгли погледа ми и аз забравих онова, което се канех да кака на дон Хуан. В следващия миг се оказах пак там, откъдето се бях отправил — в неговия дом. Лежах върху сламена рогозка, свит на една страна.