Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Четвърто, видели, че точката може да бъде придвижена до позиции, намиращи се вън от сияйното яйце, в неограничените енергийни нишки на вселената.
Пето, видели, че при определено обучение е възможно да се подготви и осъществи, по време на спане и обикновени сънища, системно преместване на събирателната точка.
2. ПЪРВАТА ВРАТА НА СЪНУВАНЕТО
Вместо предисловие към първия си урок за сънуването дон Хуан ми описа второто внимание в типичното му развитие: отначало то е просто идея, достигнала до нас по-скоро като любопитно хрумване, отколкото като реално съществуваща възможност; после се превръща в нещо, което може само да се изпита като някакво усещане; и накрая прераства в битие, в област на практическите умения или във върховна сила, която ни разкрива светове, надминаващи и най-развихрените ни фантазии.
Когато обясняват магьосничеството, магьосниците могат да избират между два варианта. Единият е да си служат с метафори и да говорят за свят, чиито измерения се простират в областта на вълшебното. Другият е да описват заниманията си със свойствени за тях абстрактни понятия. Винаги съм предпочитал втория вариант, макар че никой от двата не би могъл да задоволи рационалния ум на един човек от западната цивилизация.
По думите на дон Хуан, метафоричното описание на развитието на второто внимание означава, че то, понеже е вторичен резултат от преместването на събирателната точка, не се явява от само себе си, а трябва да се постигне чрез стремеж, затова в началото ние се стремим към него като към идея, а накрая — като към устойчиво и контролирано съзнание за преместването на събирателната точка.
— Ще те науча как да направиш първата стъпка към силата — каза дон Хуан, когато започна да ме посвещава в изкуството на сънуването. — Ще те науча как да „нагласиш“ сънуването.
— Какво означава това?
— Означава да имаш точен и действителен контрол над общата ситуация в някой сън. Сънуваш например, че се намираш в класната си стая. Да „нагласиш“ сънуването ще рече да не оставиш съня да премине в нещо друго; да не се озовеш изведнъж от това място в планините, да речем. С други думи, гледката на класната ти стая е в твоя власт и ти не й позволяваш да отмине, докато сам не поискаш.
— Но нима е възможно да се постигне това?
— Разбира се, че е възможно. Този вид контрол не е по-различен от онзи, който упражняваме над която и да е ситуация в ежедневието. Магьосниците свикват с него и го прилагат винаги, когато изпитват желание или пък необходимост. За да можеш и ти да привикнеш, ще трябва да започнеш с нещо съвсем простичко. Ще трябва тази нощ да погледнеш насън ръцете си.
Кажи-речи това беше целия разговор, който проведохме на нивото на обичайното съзнание. Когато си припомних обаче преживяванията си във второто внимание, установих, че сме говорили по-нашироко. Аз например заявих, че задачата ми се струва направо абсурдна, а дон Хуан ме посъветва да гледам на нея като на нещо забавно, а не мрачно и сериозно.
— Спокойно можеш да си придаваш тежест, докато само приказваме за сънуването — рече той. — Обясненията винаги изискват задълбочено мислене. Но когато действително го правиш, бъди лек като перце. Сънуването трябва да се извършва с пълна отдаденост и сериозност, но и със смеха и безгрижието на човек, който си няма тревоги на този свят. Едва при тези условия нашите сънища могат наистина да се превърнат в „сънуване“.
Дон Хуан ме увери, че съвсем произволно е посочил ръцете ми като нещо, което да търся в сънищата си, и че със същото основание бих могъл да търся какво ли не. Целта на упражнението бе не да намеря определен обект, а да успея да привлека сънното си внимание.
Последното ми бе представено като контрола, който човек добива над сънищата си, фиксирайки събирателната си точка в някое ново положение, до което тя е била преместена по време на тези сънища. По-общо казано, с понятието „сънно внимание“ дон Хуан обозначаваше някоя неразбираема страна на съзнанието, която съществува самостоятелно, в очакване на мига, когато ще я привлечем, мига, когато ще и поставим цел; това е една скрита способност, която всеки от нас потенциално притежава, но в ежедневието никога не му се удава случай да я използва.
Първите ми опити да си потърся ръцете в сънищата си претърпяха пълен провал. След като в продължение на месеци се мъчих без всякакъв успех, накрая реших да се откажа и отново се оплаках на дон Хуан относно нелепостта на неговата задача.