Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Барът в Мартино Хол скоро ще отвори — каза Пърс.
— Заведи ме там.
— Наистина ли сте прелетели чак от Америка за тази конференция, професор Зап? — попита Пърс, докато вървяха внимателно през кишата.
— Не съвсем. Имах път към Европа тъй и тъй. Този семестър съм в отпуск. Филип Суолоу чу, че ще идвам и ме помоли да участвам в конференцията му. Така, за да услужа на стар приятел, казах, че ще дойда.
Барът в Мартино Хол беше празен, с изключение на бармана, който наблюдаваше приближаването им през нещо като хромирана решетка на крепостна врата, която се простираше от плота на бара до тавана.
— Това да пази вас вътре ли е или да държи нас отвън? — подхвърли Морис Зап, почуквайки по метала. — За теб какво, Пърс? Бира? Халба бира и голямо шотландско с лед, моля.
— Още не сме отворили — каза барманът. — След дванайсет и половина.
— Аз черпя, и теб включително!
— Да, сър, благодаря, сър — каза мъжът, вдигайки сръчно решетката. — Не бих отказал халба битер.
Докато наливаше бирата, останалите участници в конференцията, излизащи от втората сутрешна лекция, заприиждаха един по един, а Филип Суолоу слезе от микробус. Той направи крачка към Морис Зап и стисна ръката му.
— Морис! Чудесно е да видя след… колко години бяха?
— Десет, Филип, десет години, макар че мразя да си го признавам. Но ти изглеждаш добре. Брадата ти е страхотна. Косата ти винаги ли е била такава на цвят?
Филип Суолоу се изчерви.
— Мисля, че бе почнала да посивява още през 69-та. Как успя да стигнеш дотук?
— С такси — каза Морис Зап. — Което ми напомня, че ми дължиш петдесет паунда за таксито. Хей, какво има, Филип? Нещо прибледня.
— Конференцията току-що излезе на червено — с печално задоволство каза Рупърт Сътклиф. — Здравей, Зап, не вярвам да ме помниш.
— Рупърт! Как бих могъл да забравя това щастливо лице? А ето го и Боб Бъсби, като по поръчка — каза Морис Зап, когато един мъж с не толкова впечатляваща брада влезе с бодра стъпка в бара, с папка в ръка и дрънчащи ключове и монети в джоба. Филип Суолоу го дръпна настрани и те си размениха припрени думи шепнешком.
— Боя се, че са определили мен за ваш председателстващ днес следобед, Зап — каза Рупърт Сътклиф.
— За мен това е чест, Рупърт.
— Избрали ли сте заглавието?
— Да. Казва се „Текстуалността като стриптийз“.
— О — каза Рупърт Сътклиф.
— Познават ли всички този млад човек, който се погрижи любезно за мен при пристигането ми? — каза Морис Зап. — Пърс Макгаригъл от Лимерик.
Филип Суолоу кимна формално към Пърс и насочи вниманието си пак към американеца.
— Морис, трябва да ти поставим табелка, така че всички да знаят кой си.
— Не се безпокой, ако още не са научили, ще им кажа.
— Когато казах „Вземи такси“ — каза Боб Бъсби с лек укор към Морис Зап — имах предвид от Хийтроу до Юстън, а не от Лондон до Рамидж.
— Това вече няма значение — припряно каза Филип Суолоу. — Станалото, станало. Морис, къде ти е багажът? Мисля, че ще ти е по-удобно у нас, отколкото на общежитие.
— И аз мисля така, особено като видях общежитието — каза Морис Зап.
— Хилари няма търпение да те види — каза Суолоу, отвеждайки го.
— Хм, това ще да е много интересна среща — измърмори Рупърт Сътклиф с поглед над очила в посока към отминаващата двойка.
— Моля? — отсъстващо реагира Пърс. Той гледаше навън за Анджелика.
— Преди десет години, разбираш ли, тези двамата бяха избрани по програма за научен обмен с Юфория в Америка. Зап дойде тук за шест месеца, а Суолоу отиде в щата Юфория. Казват, че Зап имал нещо с Хилари Суолоу, а Суолоу с г-жа Зап.
— Не може да бъде! — Пърс беше заинтригуван от тази история, въпреки разяждащото чувство, че вижда Анджелика да влиза в бара с Робин Демпси. Той й говореше с огромно оживление, докато тя бе застинала в лека усмивка като певица от музикална комедия когато й пеят.
— Може! „Каква компания само!“, както е казал Матю Арнолд за приятелите на Шели… А пък по това време, Фордън Мастърс, нашият шеф на катедра, се пенсионира преждевременно поради нервно разстройство, беше 1969, годината на студентските вълнения, време на изпитание за всеки — и Зап беше предложен за негов наследник. Един ден, обаче, точно когато работите му се нареждаха, той и Хилари внезапно отлетяха за Америка заедно, а ние направо не знаехме коя двойка да очакваме: Зап и Хилари, Филип и Хилари, Филип и г-жа Зап, или двамата Зап.
— Какво беше първото име на г-жа Зап? — каза Пърс.
— Забравил съм — каза Рупърт Сътклиф. — Има ли значение?
— Предпочитам да знам имената — каза Пърс. — Не мога да следя разказа без тях.