Живи разкази (чути и записани в кръчма)

— Съседе, хайде да пием и по едно вино. Имам скътано старо десетгодишно вино, една бутилка е останала, твой бил късметът, хайде да я изпием.

Скочих аз, „давай бутилката“, как се изпуска такова пиене! Старо домашно винце! Отиде той за виното, позабави се малко и го чувам, че иде откъм коридора. Както върви, нещо направи дрън-джан и се счупи стъкло. Въх, майка му стара, тоз кьопчо счупи бутилката. Отидох да го видя, а той кърши ръчички, счупил бутилката с ценното вино и тя се разляла, та напълнила обувките в коридора. Жалко било, но нищо, и за умрелите да имало. Как тъй за умрелите?! Ами аз какво ще правя, и давай, в кана пресипах виното от обувките. Пък то, като се жлътнало едно, да му се ненагледаш, е от обувките малко се размътило, но майната му, няма да си връзваме кусури сега. Надигнах го и го изгълголих на екс, да има само за мене. Не беше чак толкова хубаво, даже имаше дъх, лош дъх и беше възсоленичко, ама пих домашно десетгодишно вино я. И питам тоз комшия, да му се подиграя: „Комшу, ти пияна жена, дето е повръщала, целувал ли си? Аз съм. Хич не е хубаво! Ако не вярваш, ела да съ целунем.“ Не се разцелувахме и даже без да ям бой, накрая ме отпрати тоз’ очилат интелигентко…

Но пък веднъж ядох и бой, объркал ме с котката на комшиите човекът, чак ми се извини после. Как стана ли? Забелязах аз, че един от съседите е направил наденици. Домашни овчи наденици. Абе, съседа от петия етаж. И започнах да му ходя на гости, почти ги бях преполовил суджуците, като ядох боя, та му остана нещо и на човечеца. Горкичкият наивник! Влизам в тях и той докато шета с жена си за да сложи пиене и мезе, аз хоп — на терасата, взимам два четала в шепата и лапам. Днес тъй, утре тъй, намаляха надениците. А той вика на жена си, че котката била крадяла суджук и че щяла да яде бой. Ха-ха, глупав човек. Котка? Приготвил той бухалка за котката, от тия бейзболните бухалки. Даже и на мен я показа. Обаче нали е за сметка на котката, чопвам си пак наденици. Докато веднъж таман смъквам суджука, чувам вик: „Тпрус, тпрус бе, мама ти котешка!“ и прас по моето рамо с бухалката. Докато извикам: „Чакай бе, комшу, аз съм, не е котката, не ме бий, моля ти се!“, бухна ме той десетина пъти по гърба, задника и краката. Като се умори да млати, ми вика: „А, ти ли си бил бе, комшу, пък аз си мислех, че котката пак скача на терасата, за да краде суджук. Ха извинявай!“ Извиних го, няма как, съседи сме, черпи, че този път и суджук ми даде за вкъщи. Тъй си изкарах мандата, ядене, пиене, жени! Един ден, полупиян бях, идва някакъв и вика: „Охрана, охрана, махайте това пиянде от кабинета ми, два месеца от изборите минаха, той все тука се мъкне и пие!“ „Добре бе, само кротко, аз и сам ще си тръгна, само да си намеря портфейла и да си платя сметката!“ — тъй им казах, ама те от дума разбират ли? Изхвърлиха ме навънка. Сега чакам другите избори, партията и ония служби няма да ме оставят!