Живи разкази (чути и записани в кръчма)

Пък що ми викат Рекетьора и кога се захванах с рекетьорския бизнес, пак заради това, което току-що ви разказах, но, ха наздраве, че ми пресъхна гърлото и ми настръхна косата, а пък джобното ми ножче само се отвори…

Разчу се работата, че Гошо ме прекарал и един тарикат ме подкачи: „Що не запалиш комбайна и нананайна, нананайна, не му овършееш на Гоша житото, че да вземеш да си избиеш парите.“ Брей-й, че примамливо звучи. Огледах я таз идея оттук оттатък, той, Гошо, мене измами ли ме, измами ме, открадна ли от мене, открадна, изигра ли парите на комар в „Роялс клуба“, изигра ги, както по-късно научих. Имам ли аз да плащам борч на агенцията, имам. Що имам борч? Щото Гошо ми изяде парите и ги изигра на комар. Той в крайна сметка има ли да ми дава пари? Дължи ми, и то много. Какво каза той, като се видяхме последния път и си исках парите: "Ще извиняваш, стана грешка, ама Господ — на мене, аз — на тебе, даде ли Господ да спечеля, веднага ще ти ги върна. Все едно на заем съм ги взел. Ще ти ги върна, че и с лихвите отгоре." Бе не му искам аз лихвите, искам си моите пари и да спрат хората да ми се подиграват. И като запалих джондира, влязох в Гошовата пшеница, пък то, като се наляло едно зърно, да му се ненарадваш. По нищо не личи, че нивата е оставена ненаторена и ненапръскана. Едро, хубаво зърно, почти като моето, дето цялата агротехника, и то в срок спазена. Таман опуках половината блок, и три полицейски коли с джипа на групата на НСБОП дойдоха с включени сирени и сини лампи. Там, на нивата, ме закопчаха и хайде в РПУ-то. Джондира остана на полето, та докато съм окошарен апашите го разкомплектоваха тотално и безвъзвратно. В участъка ми предявиха обвинение: изнудване — рекет по съвременно му, кражба на пшеница, а като им разказах историята си, за да се оправдая, към списъка с обвиненията добавиха и самоуправство. Преспах една нощ в участъка, закачен с белезници за един радиатор на парното. На другия ден пристига Гошо с адвокат и той казва: „Не е вярно, че Гошо ти дължи пари, с какво ще докажеш подобно твърдение, имаш ли черно на бяло, завариха ли те да крадеш пшеница от Гошовата нива! Ха сега да не те съдим, подпиши, че си предупреден и че няма да се разправяш с Гошо, и че нищо не ти дължи! Подпиши ако не искаш съдебни и полицейски разправии!“ Подписах аз, след което ме освободиха. Това беше първото ми арестуване и първото обвинение в рекет. После на излизане от участъка се заклех пред себе си, пред мъжката си чест се заклех, че тая работа така няма да я оставя, отидох вкъщи, вкарах една агнешка главичка в носа на жената, за да си знае всяка жаба гьола и да говори едносрично, и то само когато я запитам. Разпродадох набързо жито, Джондир, трактор и всичко селско. След това купих як джип, обадих се на братушките, че влизам в техния бизнес, което те ми позволиха срещу съответния процент, и ето ме як и дебеловрат, но не фермер, а мутра — рекетьор. Като рекетьор, първата ми работа беше да натоваря Черния Гошо в багажника на джипа, да го повозя там с мръсна газ из Балкана, да ми подпише той запис на заповед, с лихвите барабар на моите си пари и да си ги прибера чрез съдия изпълнител. Има нещо вярно в това, че съм го учил да диша във водна среда, в улуците на новоселската чешма, ама какво е вярно, вече не помня. Хилядата долара рушвет от директора на агенцията си ги прибрах с още толкова лихва отгоре, обаждам му се аз за парите, той казва „окей, ела вкъщи довечера да вземеш парите.“ Ми да дойда, що да не дойда. Отивам, звъня, влизам, а вътре, като ме накачулиха мутри, бургаските колеги, платил им директора, да го пазят от мене. Крещят мутрите „горе ръцете!“, сочат ме с пистолети, както сме си с тях в коридора на апартамента на директора. „Вади ръцете от джобовете и ги вдигай!“ Спокойно бе момчета, вадя си ръцете и ги вдигам. Вдигнах ги аз, ама в ръката ми ръчна граната и шплента й е изваден, ха съм я пуснал, ха гръмнала и ни избила всичките. Ха сега да ви видя ербап момчета, напълнете ми в този найлонов плик двете хиляди долара за които съм дошъл. Пък съм дошъл, защото така и така направиха Гошо и директора. Ха довиждане! Аз си тръгвам, пък вие с господин директора се оправяйте, както си знаете! После научих, че те си взели двете хиляди от директора, със 100% лихва, затова че му услужили с пари, да се разплати с мен. Взели си и уговореното възнаграждение за охраната. Сега да ви кажа, като рекетьор съм много по-добре, отколкото като фермер, уважават ме и никой не смее да ми се подиграва, пък и не бъхтам както преди. Благодарен съм на полицията и на държавата, че ме научиха и ме принудиха да изоставя непопулярния фермерски бизнес и че се захванах с лихварство и събиране на несъбираеми кредити! Станах почтен рекетьор! А жената говори като член на първобитно племе, с няколко едносрични думички, и то само ако я запитам. Но пък аз редовно полагам грижи за нея, например, за да не й се изтриват сенките, често я гримирам. Колкото до Гошо, чух, че наскоро го влачили нагоре по Ришкия проход с вериги, закачен зад ТИР, пак завлякъл някого. Не си поплюват колегите, тъй че гледайте да сте редовни в плащанията, за да не ми ставате клиенти! Толкоз!