Живи разкази (чути и записани в кръчма)

ФРЕНСКА ПОЧИВКА

Когато на човек му върви, върви му, ако ще селския кмет да му пречи, ако ще партията му да я сполети провал на местните избори, пък ако щете, тъща му да се завърне жива и здрава от летуване в планината. Още неизветрял вкусът на коняка по брюкселски от устата ми, и ми провървя, а не, не си мислете, че нещо — с тъщата, да е жива и здрава, за радост на внуците си и за ужас на тъста великомученик. Провървя ми бе, получих виза за отвъд Шенгенска Европа, виза за Франция. Заедно с визата получих и билет за самолет. Визата и самолетния билет получих от кака, оная същата, която е хубава и стройна като танцьорка и която преди Десети при една командировка забрави да се върне в България. Впоследствие, както по-късно научих, се омъжила за един, с хотели, пръснати из цяла Франция. Питате защо не съм ви казвал досега, ами то преди Десети не си беше за казване, ха си казал, ха са научили ония от службите, и бой, и работа, ниско платена в Делиормана, физическа при това. А ако ви бях казал след Десети, всички трябваше да ви уреждам за визи, ами то аз да не съм социални грижи. Какво му трябва на човек, за да замине на гурбет в чужбина; виза, билет и пари. Колко му е да намериш пари, когато ти трябват, нищо работа. Продаваш си жигулито, което си го чакал от „Мототехника“ десет години, продаваш го за 200 долара, изтегляш спестяванията от детския влог, ето ти още 200 долара, теглиш потребителски заем от ДСК, ето ти 500 долара и още 100 долара, изкрънкваш от приятелите си назаем. Въоръжен с хиляда долара, Шенгенска виза и самолетен билет се качваш на самолета, съпроводен от неодобрителния поглед на тъщата, рева на децата и влагата в очите на тъста, на когото, усещаш, че ужасно му се иска да крещи: „Искам и аз, искам на свобода!…“