Живи разкази (чути и записани в кръчма)

Тръгнах аз по Гошовия акъл. Тръгнахме, пристигнахме в завода и как стана, сам не зная, но общата фактура на мое име се написа. Ама като имала глава да пати. Гошо остана да товари, аз за агенцията заминах, нали фактурата е на мое име. Пък Гошо всичко уредил. Верно бе, уредено беше, голям връзкар излезе тоя Черен Гошо. Директорът ме чакаше с готовия проект за преференциален, целеви кредит, с готовия договор, подписах аз, подписа и директорът, печат даже сложи, броих 500 $ — (хиляда лева), както ми беше поръчал Гошо и ги дадох в пликче. Директорът почерпи едно кафе с водка, както го предпочитал той, обясни ми, че ще получа парите по кредита до няколко дни, със сигурност до петия ден, накара ме запис на заповед да подпиша, да е спокоен, че ще върна парите на агенцията, стиснахме си ръцете и по живо и по здраво ме изпрати вкъщи. Останах възхитен. Ей това се вика европейска работа, ще влезем в Европата и в НАТО-то даже, щом имаме такива хора, които толкова енергично и оперативно действат като този директор, с който се бях запознал благодарение на Гошо. Виж, това с хилядарката в брой не ми хареса баш, но жената като викна: „К’во ти разбира тиквата на тебе, туй да не ти е социализма, ами то на запад така е уредено: който уреди кредита, той и процент взима, «комисион» го наричат. Добре са си хората, с ум пари правят.“ Замълчах, мога ли със собствената си жена да споря, тя по ги разбира тия работи…

След четири дни директорът на агенцията ми звънна по мобилния, дошли парите по кредита, да съм отидел да ги взема. Отидох, брои ми касиерката парите. Директорът си удържа още една хилядарка, че Гошо забравил да му плати според уговорката. Излизам от агенцията и насреща ми Гошо: „Разгеле, Иване, че те виждам, дай ми моя дял.“ „Чакай — казвам, — какъв твой дял, нали парите ще ги внасяме на сметка и след десет дена, като погасим кредита, ще си разделим печалбата.“ Бе ура, бе тута, изнуди ме той, дадох му парите, като даже забравих да си удържа хилядарката, която броих от негово име на директора. Оставихме за после да си я удържа, като уреждаме накрая, след десет дни, сметката. Гошо замина сърдит. Не стигало, че ми отворил очите, ами и недоверие съм проявявал към него! Казва: „Ако вложим парите на срочен влог в ДСК, направо без пари ще ми излязат препаратите.“ Покрай тази разправия съвсем забравих да го попитам какво става, къде са препаратите. На другия ден го търся, да го питам — няма Гошо. На третия ден пак търся Гошо, ни Гошо, ни Черен, ни бял, ни камион, ни препарати. Обадих се на диспечерката от автофирмата на камиона и тя ми отговори, че камионът е в завода и че ми се трупала голяма сума престой да плащам. Разтревожен, завъртях в торовия завод. Оттам ми отвръщат: „Нали не ви стигнаха парите, колегата ви остави камиона за гаранция натоварен и си тръгна за пари, а камионът вече повече от 8 дни стои натоварен, но вие не се тревожете, прибрали сме го на сухо, че да не повреди дъждът препаратите.“ Изтървах телефона на земята. Как тъй!? Нали направихме фактурата, нали с ръцете си дадох на Гошо парите, за да плати, ей тъй на, от найлоновия плик ги извадих и му ги наброих пред вратата на касата, за да даде и да свърши работата, пък аз тръгнах към агенцията…