Любов по неволя

— Ами! Прави го само за пари. Докато някой е готов да плаща за разследванията му, интересът му изисква да бъде упорит. — Лавиния изкриви лице. — Макар че за мен е неразбираемо защо клиентът продължава да плаща за услугите му, след като в Рим е показал плашеща некадърност.

— Много добре знаеш, че трябва да му бъдем благодарни за начина, по който проведе разследванията си в Италия. Всеки друг на неговото място щеше да си извади заключение, че и ние участваме в бандата главорези, и да ни унищожи.

— Човек, който се занимава с подобни разследвания, не бива да бъде глупак, а само глупак може да повярва, че сме забъркани в криминални деяния.

— Да, естествено — опита се да я успокои Емелин. — Но можем да си представим, че друг човек, не толкова интелигентен като мистър Марч, би заключил, че сме членове на бандата.

— Не бързай да приписваш на мистър Марч каквито и да било положителни качества, Емелин. Аз не му вярвам.

— Да, личи си. И защо не му вярваш?

Лавиния разпери ръце.

— За бога, Емелин! Миналата нощ се срещнах с него на място, където бе извършено убийство.

— Ти също си отишла на място, където е извършено убийство — напомни й с усмивка Емелин.

— Да, но той беше там преди мен. Когато отидох, Феликс беше вече мъртъв. Нищо чудно именно Марч да е убиецът.

— О! Много се съмнявам.

Лавиния я погледна втренчено.

— Как можа да го кажеш? Марч не ми спести информацията, че мистър Карлайл не е преживял срещата им в Рим.

— Доколкото си спомням, ти каза нещо за нещастна случайност и падане по стълбата.

— Това беше версията на Марч. Няма да се изненадам ни най-малко, ако чуя, че смъртта на Карлайл изобщо не е била случайност.

— Е, не можем да знаем какво се е случило в действителност, нали? Най-важното е, че злодеят е мъртъв.

Лавиния се поколеба.

— Марч иска да му помогна в търсенето на дневника. Иска да обединим усилията си.

— Според мен това е напълно логично, Лавиния. И двамата сте решени да намерите дневника. Защо тогава да не станете партньори?

— Марч има клиент, който му плаща за усилията. Аз не.

Емелин я погледна изпитателно над ръба на чашата с кафе.

— Защо не преговаряш с мистър Марч да ти даде част от парите, които му плаща клиентът? Ти имаш добър търговски инстинкт и го разви допълнително, докато бяхме в Италия.

— И аз си помислих нещо подобно — призна колебливо Лавиния. — Но мисълта да стана партньорка на Марч ми причинява неловкост. Прави ме несигурна.

— Според мен ти просто нямаш друг избор, скъпа. Ще бъде крайно неприятно, ако в обществото започнат да говорят нелепици за престоя ни в Рим.

— Ти имаш дарбата да омаловажаваш нещата, Емелин. Ще бъде повече от неприятно. Клюките ще разрушат напълно моята нова кариера, да не говорим за твоите възможности да се наслаждаваш на тазгодишния сезон.

— След като заговорихме за твоята нова кариера, позволи ми да попитам: снощи спомена ли пред мистър Марч за новата си професия?

— Разбира се, че не. Защо да го правя?

— Само се питах дали пък случайно не си изпитала желание да се довериш на мистър Марч… в интимната обстановка, в която си попаднала неочаквано.

— В обстановката нямаше абсолютно нищо интимно. За бога, Емелин, в стаята имаше мъртвец!

— Да, естествено.

— При тези обстоятелства няма място за интимност.

— Разбирам.

— Последното, което искам, е да стана интимна с мистър Марч. По какъвто и да било начин.

— Защо непрекъснато повишаваш тон, лельо Лавиния? Много добре знаеш какво означава това.

Лавиния остави чашката си в чинийката. Ръката й трепереше неудържимо.

— Означава, че нервите ми са опънати до скъсване.

— Точно така. Но според мен ти нямаш друг избор, освен да приемеш предложението на мистър Марч. Моля те, започни да търсиш дневника заедно с него.

— Нищо не може да ме убеди, че е разумно да стана партньорка на онзи човек.

— Успокой се, моля те — изрече меко Емелин. — Според мен твоите лични чувства към мистър Марч оказват неблагоприятно влияние върху способността ти да преценяваш разумно.

— Спомни си какво ти казах в Рим: Тобиас Марч играе своя собствена коварна игричка, също както предишния път, когато имахме нещастието да го срещнем.

— И каква е тази игра според теб? — попита Емелин и в мекия й глас за първи път се прокрадна гняв.

Лавиния се замисли за миг над въпроса.

— Твърде възможно е той да търси дневника по същите причини, поради които го е купил Холтън Феликс. За да изнудва някого.

Емелин изпусна лъжичката в чашата с кафе.

— Наистина ли твърдиш, че мистър Марч има намерение да стане изнудвач? Отказвам да вярвам, че той може да има нещо общо с гадна твар като Феликс Холтън.

— Ние с теб не знаем нищо за Тобиас Марч. — Лавиния се опря с две ръце на масата и стана. — Кой може да знае как ще постъпи, ако дневникът се озове в ръцете му?

Емелин не отговори.

Лавиния скръсти ръце зад гърба си и заобиколи масата. След малко Емелин въздъхна.

— Е, добре, не съм в състояние да назова разумна причина защо трябва да имаш доверие в мистър Марч, освен факта, че именно той се погрижи да се върнем бързо и сигурно в Англия след катастрофата в Рим. Сигурно му е струвало цяло състояние.

— Той искаше да се отърве от нас — това е истината. Във всички случаи много се съмнявам, че мистър Марч е поел разходите за нашето пътуване. Аз съм абсолютно сигурна, че е изпратил сметката на клиента си.

— Може би, но аз въпреки това съм убедена, че в момента ги нямаш друг избор. Със сигурност е по-добре да работиш съвместно с него, вместо да го пренебрегваш. Все пак така ще научаваш какво е разкрил.

— И той ще знае какво съм узнала аз.

Лицето на Емелин се напрегна. В очите й светна необичаен за нея страх.

— Нима си измислила някакъв хитър план?

— Още не съм. — Лавиния спря и мушна ръка в джоба на роклята си. Извади листчето, паднало от книгата „Възпитанието на една дама“, и отново прочете адреса, написан на него. — Но няма да седя със скръстени ръце. Ще действам.

— Какво е това?

— Единственото намерено в къщата на Феликс, което заслужава интерес. Но може да се окаже и празна следа. — Тя прибра листчето в джоба си. — Ако се окаже, че следата не води доникъде, ще обмисля по-сериозно предимствата на партньорството с Тобиас Марч.