![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— Хвърлете веслата и оръжието в реката и никой няма да пострада.
Сир Клеос се извърна назад.
— Джайм, кажи им, че ни е освободила лейди Кейтлин… размяна на пленници, съвсем законно е…
Джайм го каза, но полза никаква.
— Кейтлин Старк не командва в Речен пад! — ревна му в отговор сир Робин. Четирима стрелци се струпаха на позиция от двете му страни, двама прави и двама коленичили. — Хвърляйте мечовете във водата!
— Аз нямам меч! — викна Джайм. — Но ако имах, щях да ти го ръгна в корема и да отсека топките на четиримата ти страхливци.
Отвърна му ято стрели. Една се заби в мачтата, две разкъсаха платното, а четвъртата префуча само на педя от лицето на Джайм.
Пред тях изникна поредният широк завой на Червената вилка. Бриен насочи лодката косо през течението. Отпред се появи голям остров. Главното течение минаваше отдясно. Отляво ръкавът делеше острова и високия северен бряг. Бриен завъртя лоста и лодката сви вляво с издуто платно. Джайм се вгледа в очите й. „Хубави очи. И спокойни.“ Знаеше как да чете очите на хората. Знаеше как изглежда страхът. „Не е отчаяна.“
На трийсет разкрача зад тях галерата навлизаше в завоя.
— Сир Клеос, хванете кормилото — заповяда момата. — Кралеубиецо, вземи едно весло и ни пази от скалите.
— Думата на милейди е закон. — Едно весло все пак не беше меч, но с острия му ръб можеше да счупи нечие лице, ако замахнеше добре, а с дръжката можеше да парира.
Сир Клеос тикна веслото в ръката на Джайм и изпълзя при кърмата. Минаха пред острова и рязко възвиха по ръкава; лодката се килна на една страна и изхвърли пръски вода към скалистия нос. Островът беше целият в плетеница от върби, дъбове и високи борове, които хвърляха дълбоки сенки над бързея, като скриваха коренищата и дънерите на изгнилите дървета. Вляво от тях брегът се издигаше стръмен и скалист, а в подножието на канарите водата кипеше бяла около откъртените от ръба на стръмнината камъни.
От слънчева светлина изведнъж навлязоха в сянката и се скриха от галерата сред зелената стена от дървета и скалистия сиво-кафяв бряг. „Няколко мига отдих от стрелите“ — помисли Джайм, докато ги изтласкваше от поредната, скрита под водната повърхност скала.
Лодката изведнъж се разтърси, той чу тих плясък и когато се обърна, Бриен я нямаше. Миг след това я видя да се измъква от водата в основата на една от канарите. Тя нагази през плиткия вир, измъкна се по няколко камъка и започна да се катери. Сир Клеос зяпна. „Глупак“ — помисли Джайм и се сопна на братовчеда си:
— Остави пачаврата. Завий.
Скоро отново зърнаха платното между дърветата. Галерата изникна в полезрението им в началото на ръкава, само на двайсет и пет разкрача. Когато зави, едната й страна се люшна силно и половин дузина стрели излетяха, но всички профучаха встрани от тях. Бриен беше вече доста високо и продължаваше да се катери — стъпка по стъпка, издатина по издатина. „Райджър ще я види и ще накара стрелците си да я свалят.“ Джайм реши да провери дали гордостта на стареца няма да го накара да изглупее.
— Сир Робин — извика той, — изслушайте ме!
Сир Робин вдигна ръка и стрелците му снишиха лъковете.
— Кажи каквото искаш, Кралеубиецо, но бъди кратък. Лодката се шмугна през купчина камъни и Джайм извика:
— Знам по-добър начин да уредим това… Двубой. Вие и аз.
— Не съм се родил тази заран, Ланистър.
— Не сте, но изглежда, ще умрете този следобед. — Джайм вдигна ръце да му видят белезниците. — Ще се бия в окови. От какво толкова ви е страх?
— Не от вас, сир. Ако изборът беше мой, нищо не би ме зарадвало повече, но ми е заповядано, ако е възможно, да ви върна жив. — И викна на стрелците си: — Стре…
Разстоянието беше по-малко от двадесет разкрача. Стрелците едва ли щяха да пропуснат, но докато опъваха лъковете си, отгоре се изсипа дъжд от камъни. Дребните камъчета затропаха по палубата на галерата, заотскачаха от шлемовете и запляскаха във водата от двете страни на носа. Онези, които имаха капка ум в главите да схванат какво става, вдигнаха очи тъкмо когато един балван с големината на крава се откъсна от ръба на скалистия бряг. Сир Робин — изрева слисано. Камъкът се превъртя във въздуха, стовари се в носа на една издадена скала, счупи се на две и с трясък се срина върху тях. По-голямото парче се стовари в мачтата, раздра платното, стрелците изхвърчаха от носа във водата, а камъкът рухна и премаза крака на един от гребците. По-малкият къс, изглежда, беше пробил корпуса, защото галерата много бързо започна да се пълни с вода. Крясъците на гребеца отекнаха от стръмния бряг, а стрелците запляскаха диво с ръце във водата. Явно не знаеха да плуват. Джайм се засмя.