Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

Бриен и Клеос издърпаха лодката на брега. Труповете висяха над главите им като презрели плодове.

— Трябва да срежем въжетата и да ги свалим — каза пачаврата.

— Аз ще се кача — предложи Джайм. — Само ми свали тия железа. Пачаврата беше зяпнала нагоре към една от мъртвите жени. Джайм пристъпи ситно до нея — с единствените възможни стъпки, които му позволяваха прангите. Като видя грубо надрасканата табела на шията на най-високо висящото тяло, се усмихна.

— „Те лягат с Лъвове“ — прочете на глас. — О, да, жено, това деяние никак не е рицарско… но е на твоята страна, не на моята. Интересно кои ли са тези жени?

— Кръчмарски пачаври — каза сир Клеос Фрей. — Сега си спомних, това тук беше някакъв хан. Част от ескорта ми прекара тук нощта, когато се връщахме последния път в Речен пад.

От постройката не беше останало нищо освен купчина срутени овъглени греди. От пепелищата още се вдигаше пушек.

Джайм беше оставил бардаците и курвите за брат си Тирион; Церсей беше единствената жена, която бе пожелавал в живота си.

— Ясно. Момичетата, изглежда, са забавлявали някакви войници на баща ми. Може би са им поднасяли храна и пиене. С това са си спечелили клуповете на предатели — заради една целувка и чаша вино. — Огледа реката да се увери, че са сами. — Тази земя е на Бракън. Лорд Джонос сигурно е заповядал да ги избият. Баща ми изгори замъка му и се опасявам, че никак не ни обича.

— Може да е работа и на Марк Пайпър — каза сир Клеос. — Или на онази клечка Берик Дондарион, макар да съм чувал, че убива само войници. Може и да е някоя банда на северняците на Рууз Болтън?

— Болтън беше надвит от баща ми при Зелената вилка.

— Но не и прекършен — каза сир Клеос. — Пак е дошъл на юг, когато лорд Тивин тръгна към бродовете му. В Речен пад се говори, че е завзел Харънхъл от сир Амори Лорч.

На Джайм това никак не му хареса.

— Бриен — каза той, удостоявайки я с името й с надеждата, че ще я накара да се вслуша. — Ако лорд Болтън държи Харънхъл, целият Тризъбец, както и кралският път, ще са под наблюдение.

Стори му се, че забеляза нотка на колебливост в големите й сини очи.

— Вие сте под моя закрила. Ще трябва да ме убият.

— Не мисля, че ще им е много трудно.

— Не съм по-лош воин от теб — опъна се тя. — Бях сред седемте избраници на крал Ренли. Със собствените си ръце ме заметна с пъстрия плащ на Гвардията на дъгата.

— Гвардията на дъгата? Ти и още шест момичета, това ли бяхте? Един певец е казал, че всички девици в коприна са красиви… но не е виждал теб, нали?

Младата жена се изчерви, после каза:

— Стига вече. Трябва да изкопаем гробове. — И се закатери по дървото.

Ниските клони бяха достатъчно дебели да я удържат, след като изпълзя по дънера. Тръгна между листата с камата в ръка и почна да реже въжетата. При падането от труповете се разхвърчаваха мухи и вонята ставаше все по-нетърпима.