Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
По здрач майстер Виман се върна да обслужи лорд Тъли и да донесе на Кейтлин скромна вечеря с хляб, сирене и варено телешко с горчица.
— Говорих с Ъдъридс Вейн, милейди. Той е съвсем сигурен, че по време на неговата служба в замъка не е имало никаква жена с име Невен.
— Видях, че днес пристигна гарван. Да не би да са хванали Джайм? — „Или са го убили, боговете дано да не го позволят!“
— Не, милейди, за Кралеубиеца нямаме вест.
— Друга битка ли тогава? Да не би Едмур да е в беда? Или Роб? Моля ви, бъдете добър, успокойте страховете ми.
— Милейди, нямам право да… — Виман се огледа, сякаш искаше да се увери, че в стаята няма никой друг. — Лорд Тивин е напуснал речните земи. По бродовете всичко е спокойно.
— Откъде дойде гарванът тогава?
— От запад — отговори той и се засуети с бельото на лорд Хостър, колкото да избегне очите й.
— От Роб ли е вестта? Той се поколеба.
— Да, милейди.
— Нещо не е наред. — Разбра го от държането му. Криеше нещо от нея. — Кажете ми. За Роб ли е? Той ранен ли е? — „Само да не е убит, богове милостиви! Моля те, не ми казвай че е убит.“
— Негова милост е получил рана при щурмуването на Зъбера — отвърна майстер Виман, все така отбягвайки да я погледне в очите. — Но пише, че раната му не била повод за тревоги и че се надява да се върне скоро.
— Рана? Каква рана? Сериозно ли е?
— Не е повод за тревоги, така пише.
— Всички рани ме тревожат. Грижат ли се за него?
— В това съм убеден. Майстерът на Зъбера ще го изцери, не се съмнявам.
— Къде е ранен?
— Милейди, наредиха ми да не говоря с вас. Съжалявам. — Виман стбра набързо бурканчетата си с лековете и си излезе, а Кейтлин отново остана сама с баща си. Млякото на мака бе свършило работата си и лорд Хостър беше потънал в тежък сън. От единия ъгъл на отворената му уста капеше тънка слюнка и мокреше възглавницата. Кейтлин взе ленена кърпа и се наведе да я изтрие. Когато го докосна, лорд Хостър простена:
— Прости ми — промълви той толкова тихо, че тя едва чу думите. — Невен… кръвта… кръвта… богове милостиви…
Думите му я обезпокоиха много, макар да не виждаше никакъв смисъл в тях. „Кръвта — помисли Кат. — Всичко ли трябва да се свежда до кръвта? Татко, коя е била тази жена и какво толкова си й направил, че да имаш нужда от толкова прошка?“
Спа неспокойно, терзана от неясни сънища за децата си, изгубените, както и мъртвите. Много преди изгрев се събуди с думите на баща си, още отекващи в ушите й. „Мили деца, и законни… защо трябваше да го казва това, освен ако… възможно ли е да е баща на копеле от тази жена, Невен?“ Не можеше да го повярва. Брат й Едмур — да. Нямаше да се изненада, ако научеше, че Едмур има дузина незаконни деца. Но не и баща й, не й лорд Хостър Тъли, той — никога.
„Възможно ли е Невен да е някакво галено име, с което да е наричал Лиза, както мен наричаше «котенцето ми»?“ Лорд Хостър вече я беше бъркал със сестра й. „Ще си имаш други, бе казал той. Мили деца, и законни.“ Лиза беше помятала пет пъти, два пъти в Орлово гнездо, три пъти в Кралски чертог… но никога в Речен пад, където лорд Хостър да е бил край нея и да я утешава. „Никога, освен ако… освен ако не е била с дете онзи, първия път…“
Двете със сестра й бяха омъжени в един и същи ден и оставени под надзора на баща си, когато младите им съпрузи заминаха да се присъединят към бунта на Робърт. След това, когато лунната им кръв не дойде в обичайното време, Лиза се разбъбри весело за синовете, които беше сигурна, че ще родят.
— Твоят син ще е наследникът на Зимен хребет, а моят — на Орлово гнездо. О, те ще бъдат най-добри приятели, също като Нед и лорд Робърт. Ще бъдат повече братя, отколкото братовчеди, наистина, просто го зная. — „Беше толкова щастлива.“
Но скоро след това кръвта на Лиза дойде и всичката радост я остави. Кейтлин винаги беше мислила, че Лиза е просто позакъсняла, но ако наистина беше била с дете…
Спомни си първия път, когато даде на сестра си Роб да го подържи: мъничък, с червено личице и ревлив, но силен още тогава, пълен с живот. Още щом Кейтлин постави бебето в ръцете на сестра си, лицето на Лиза плувна в сълзи. Тя бързо й върна детето и избяга.
„Ако е загубила дете преди, това би могло да обясни думите на татко, а и много други неща…“ Бракът на Лиза с Джон Арин беше уреден набързо, а Джон още тогава си беше стар човек, по-възрастен от баща им. Първите му две жени го бяха оставили без деца, синът на брат му беше убит с Брандън Старк в Кралски чертог, галантният му братовчед бе загинал в Битката за Камбаните. Трябваше му млада жена, за да се опази родът Арин… „Млада жена, за която се знае, че е плодовита.“