Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

— Да те обръсна до голо? — попита сир Клеос.

— Кралството познава Джайм Ланистър като безбрад рицар с дълга златна коса. Един плешивец с мръсна жълтеникава брада може да мине незабелязан. Не бих искал да ме разпознават, докато съм в тези железа.

Камата не се оказа толкова остра, колкото можеше да се очаква. Клеос заряза храбро — кълцаше сплъстените кичури и ги хвърляше през борда. Златните къдрици заплуваха по водата и постепенно останаха зад кърмата. Когато кичурите се махнаха, по врата му полази въшка, Джайм я хвана и я смачка. Сир Клеос излови още по оголения му череп и ги хвърли във водата. Джайм накваси главата си и ю накара да наточи острието, преди да остърже последния пръст жълта четина. Когато и с това се приключи, братовчед му подкъси и брадата му.

Отражението във водата беше на съвършено непознат човек. Не само че беше плешив, но сякаш се беше състарил с пет години в онази тъмница. Лицето му беше измършавяло, с хлътнали страни и бръчки, каквито не помнеше да е имал. „Така не приличам много на Церсей. Това няма да й хареса.“

Някъде по обед сир Клеос задряма. Хъркането му приличаше на сношаващи се във водата патици. Джайм загледа носещия се около него свят. След мрака на килията всеки камък и дърво му изглеждаха истинско чудо.

Подминаха няколко дървени къщурки, кацнали на високи колове — приличаха на щъркели. От обитателите им нямаше и помен. Птици прелитаха над главите им или крякаха от дърветата по брега, после Джайм зърна пореща водата сребриста риба. „Пъстървата на Тъли, лоша поличба“ — помисли той, докато не видя нещо по-лошо — един от носещите се по водата дънери се оказа мъртвец, посинял и подут. Наметалото му се беше оплело в корените на паднало дърво, цветът му несъмнено беше пурпурът на Ланистър. Зачуди се дали не е някой, когото познава.

Билките на Тризъбеца бяха най-лесният път за придвижване на стоки и хора през крайречните земи. В мирно време щяха да срещат рибари, натоварени със зърно салове, тласкани по течението с дълги прътове, плоскодънни търговски лодки, продаващи по брега игли и топове плат, навярно дори някоя пъстра лодка на трупа глумци, тръгнали от село на село и от замък на замък.

Но войната беше взела своята дан. Плаваха покрай села, но селяни не се виждаха. Празна мрежа, провиснала разкъсана на коловете си, беше единственият знак, че тук е имало рибари. Младо момиче, спряло коня си на водопой, го яхна и бързо се отдалечи, щом зърна платното им. По-късно подминаха неколцина селяци — копаеха една нива до изтърбушената коруба на изгоряла къща. Мъжете ги зяпнаха тъпо и се захванаха отново с работата си, след като решиха, че лодката не е заплаха за тях.

Червената вилка беше широка и бавна криволичеща река с много ръкави и завои, осеяна с малки гористи островчета и много често затлачена с пясъчни наноси, коренища и дънери. Бриен обаче, изглежда, имаше остър поглед за опасностите и винаги намираше пролука. Когато Джайм я похвали за доброто познаване на реката, тя го изгледа подозрително и отвърна: