Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
документите на империята много преди основаването на Римската църква. Думата е “деспосини”.
Разбира се, тя е била публично използвана, но не и по такъв начин, та да могат хората да я разберат,
дори и ако случайно им попаднат подходящите документи. “Деспосини” е било едно от най-тачените
отличия в раннохристиянски времена, а и доста след това. Означава “божии наследници”, или както го
обяснява отец Мартин, “е запазено за кръвните роднини на Иисус”. След това той добавя, че става дума
“само за роднини на Иисус по майчина линия”.
Иисус, както е казано в евангелията, принадлежи към рода на Давид, който царувал в Иерусалим
около 1000 г. пр. Хр. И Матей, и Лука дават родословието на Иисус по мъжка линия, чак до баща му
Иосиф. Матей започва с: “Книга на живота на Иисуса Христа, син Давидов, син Авраамов”, сетне минава
по всичките им потомци и завършва така: “Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус,
наричан Христос”. Съответната генеалогична част у Лука проследява родословието по обратен ред, като не
се спира на Авраам, а продължава нататък и завършва с: “... Еносов, Ситов, Адамов, Божий”.
Именно в Евангелието от Лука на Иисус се дава определението “син Божий”. Матей казва, че е “син
Давидов”, какъвто той не е, поне не в буквалния смисъл. Това е просто символична дифиниция, която идва
да покаже потеклото му. Все пак, проследявайки потеклото на Иисус още по-назад, Лука твърди, че родът
на Иисус и Давид води началото си от Адам, който е “син Божий”. Така че с известна волност по
отношение на генеалогията и въз основа на символичната концепция на Матей може да се каже, че в някои
отношения Иисус е “син Божий”.
В книгата си „Изгубените тайни на свещения кивот” съм коментирал подробно различните пасажи в
Библията, където Исус е наречен „син Божий”. Заради новите читатели съм включил тази тема в
Приложение 1 на настоящата книга. Но на този етап ни интересуват повече наследниците на деспосините.
Както видяхме, деспосини са потомците на Исус по линия на майка му Мария. Проследявайки най-
ранната употреба на тази дума, откриваме, че за пръв път е била използвана след разпъването,
възкресението и възнесението на Исус. Логично, след като думата се отнася за „наследниците” или
„принадлежащите” на Бог.
Ако съгласно с генеалогичните проследявания на Матей и Лука Иисус е наследник на Давидовия
престол, то тази династия би трябвало да завърши с него – освен, разбира се, ако той няма син. Но през 70
г. пр. Хр., когато римляните най-сетне потушили четиригодишното въстание на израилтяните, император
Веспасиан очевидно все още имал проблеми с Давидовото коляно. Това било близо четиридесет години
след разпъването на Иисус. В трудовете на палестинския летописец Егезип от II в. пр. Хр. четем, че
Веспасиан наредил “Давидовия род да се издири, така че сред иудеите да не остане ни един от царско
потекло”1. Следователно е известно, че по един или друг начин Давидовото коляно се е съхранило до онова
време, през 70 г. пр. Хр. Все пак указът не се отнася за всички живи потомци на Давид (дори да е било
възможно да се каже кои са), а само за “Давидовия род” и “царското потекло”, което значително стеснява
кръга.
Първата дефинираща употреба на думата “деспосини” като че ли идва от един съвременник на
Егезип – историка Юлий Африкански от Едеса. Той е считан за бащата на християнската хронография.
Репутацията му се дължи главно на преводите му на латински на поредица трудове на последователя от I в.
Авдий, първия вавионски епископ назарянин, поставен на тази служба от Иуда, брата на Иисус. “Книгите
на Авдий” представляват десет тома апостолска история от първа ръка, озаглавени Historia Certaminis
Apostolici. През IV в., подомно на много свидетелски описания от онази епоха, император Константин
категорично отказва да ги включи в Новия завет.Авдий е записан като един от седемдесет и двамата
последователи на Иисус, за които се говори в Лука 9:57 – 10:1.
Африкан разказва, че още преди Веспасиан, докато Иисус е бил жив, Ирод Антипа (син на Ирод
Велики) е наредил да се унищожат всички аристократични генеалогични описания. Но, продължава
Африкан, “неколцина много внимателни люде пазеха свои лични документи... и бяха горди, че запазват
спомена за своя благороден произход. Сред тях бяха людете... известни като деспосини поради родството