Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Мислиш, че не ми причинява страдания да виждам как детето ми умира, докато аз не правя нищо, за да го спася?
Миша почувства как гневът пулсира в страните й, как горещи сълзи на ярост всеки момент ще бликнат от очите й. Извърна лице, примигвайки ожесточено към високите каменни фасади на сградите.
— Ще открием донор. Или лекарите ще намерят подходяща терапия. Да вземем тази история със стволовите клетки, в това отношение изследванията напредват много бързо.
— Няма да е достатъчно бързо за Люк — каза Миша, доловила познатото усещане за тежест в стомаха, което я накара да забави крачка. — Джон, моля те. Налага се да отида в Нотингам. Трябва да си вземеш два свободни дни, за да можеш да ме заместваш при Люк.
— Не се налага да пътуваш. Можеш да поговориш с този човек по телефона.
— Не е същото. Сам разбираш. Когато обсъждаш нещо с клиенти, не го правиш по телефона. Не и когато става дума за нещо важно. Отиваш да се срещнеш с тях. Необходимо ти е да застанеш очи в очи с тях. От теб искам само да си освободиш два дни, за да прекараш това време със сина си.
Опасният проблясък в очите му й подсказа, че е стигнала прекалено далеч. Джон упорито поклати глава.
— Просто се обади по телефона, Миша.
Разговорът приключи така. Натрупаният опит в отношенията със съпруга й я бе научил, че когато Джон заемеше позиция, която считаше за правилна, упорството само му даваше повод да се укрепи още по-твърдо на нея. Тя не разполагаше с нови аргументи, които да противопостави на решението му. Затова и сега седеше на пода и се опитваше да оформи в мислите си изречения, които биха убедили Логан Лейдло да й разкаже какво се беше случило с баща й, след като той я бе изоставил преди повече от двайсет и две години.
Майка й не й беше осигурила кой знае какво, на което да основе подхода си. Лейдло бил развейпрах, женкар, мъж, който на трийсет години продължавал да се държи като хлапак. На двайсет и петгодишна възраст вече бил успял да се ожени и разведе, изграждайки си неприятната репутация на мъж, който не пести юмруците в отношенията си с жените. Образът, който Миша си бе съставила за своя баща, беше фрагментарен и непълен, но въпреки насадените от майка й предубеждения, в представите й Мик Прентис не беше човекът, който би общувал с Логан Лейдло. От друга страна, човек не би могъл да знае с кого ще се сближи в тежки времена.
Най-сетне Миша взе слушалката и набра номера, до който се бе добрала в резултат на търсенията си в интернет и допитвания до справочници. „Сигурно е отишъл на работа“, каза си тя при четвъртото иззвъняване. „Или спи“.
Шестото иззвъняване бе рязко прекъснато. Плътен глас измуча нещо подобно на „ало“.
— Търся Логан Лейдло — каза Миша, опитвайки се да говори спокойно.
— Имам си вградена кухня и нямам нужда от застраховки — акцентът на жител на Файф беше все още силен, думите се блъскаха една в друга в потока на добре познатата й интонация.
— Не се опитвам да ви продам нещо, господин Лейдло. Искам само да поговорим.
— Да бе, да. А пък аз съм премиер-министърът.
Миша разбра, че събеседникът й се кани да затвори телефона.
— Аз съм дъщерята на Мик Прентис — изтърси тя, с пълното съзнание, че проваля безнадеждно стратегията си. Дори по телефона можеха да се чуят бълбукащите хрипове в дишането му. — Мик Прентис от Нютън ъв Уиймс — реши се тя да опита отново.
— Знам откъде е Мик Прентис. Това, което не знам, е какво общо има Мик Прентис с мен.
— Вижте, разбирам, че вие двамата може да не се виждате много често напоследък, но ще ви бъда наистина задължена за всичко, което можете да ми кажете за него. Наистина ми е необходимо да го открия — Миша превключи, усилвайки акцента си, докато той стана подчертан като неговия.
Човекът мълчеше. После отвърна учудено.
— Защо се обаждаш на мен? Не съм виждал Мик Прентис, откакто напуснах Нютън ъв Уиймс през 1984 година.
— Добре, но дори да сте се разделили още щом сте пристигнали в Нотингам, все трябва да имате някаква представа къде се е озовал или поне накъде е тръгнал после?
— Слушай, момиче, идея нямам за какво ми говориш. Какво искаш да кажеш с това, че сме се разделили, щом сме пристигнали в Нотингам? — тонът му беше раздразнителен, очевидно настоятелните й въпроси бяха изчерпали ограниченото му търпение.
Миша си пое дълбоко дъх, после заговори бавно.
— Искам просто да разбера какво е станало с баща ми, след като сте отишли в Нотингам. Трябва да го намеря.