Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
— Не си мисли, че си толкова специален. Напоследък претърсвам и жена си за микрофони, преди да си легнем вечер.
— Блазе ви…
— Да, бе! Сядай. — Аз седнах. Уилсън се наведе през масата и за миг провеси челюст така, че видях кътните му зъби. — Искам да работиш по случая за мен, но без да те усетят. Без официални взаимоотношения с кметството.
— Само ние двамата?
— Плюс Родригес. Той ще се оглежда и ще слухти около федералните, които, ако трябва да се обзаложим, няма да постигнат нищо с работната си група.
— Нямате добро отношение към Бюрото, така ли?
Уилсън презрително махна с ръка.
— Майната му на Бюрото. Тъпи чиновници, които само седят и се съвещават с единственото желание час по-скоро да си вдигат чукалата за Вашингтон. А междувременно тия гадове стрелят по хора. По моите граждани. В моя град. В нашия град, дявол да го вземе!
— Знам.
— Като знаеш, действай! Ако си надушил нещо, тръгни по следата. Щом не искаш да ми кажеш какво те свързва с тази история, не настоявам. Ти само действай, а аз ще те прикривам. Родригес ще ми снася всичката информация, която работната група успее да изрови.
— Какво разбирате под „прикривам“, сър?
— Много добре знаеш какво имам предвид.
— Бих желал да го чуя.
Уилсън се надвеси още по-напред; гласът му сякаш пълзеше по масата.
— Искаш да го чуеш, така ли, Кели? Е, добре, слушай. Открий тоя тип, или типове, няма значение. Спипай ги и ги очисти. Никакви арести, никакви съдебни процеси. Няма да те питам нищо.
— И вие не можете да намерите полицаи, които да ви свършат тази работа?
— Това не е операция на градската полиция.
— А с работните групи нещата излишно се усложняват.
— Именно. Позволи ми да ти задам един въпрос. Ще успееш ли да ги откриеш?
— Може би.
— Ти имаш нещо предвид, хитрецо.
— Може би.
— Федералните са пълни некадърници, нали?
Вдигнах рамене.
— Не бих се изразил точно така. Федералните ще използват свои методи, както обикновено. Понякога методите им вършат работа…
— … но обикновено не вършат. Ако не желаеш да си цапаш ръцете с кръв, няма проблем. Само ми ги посочи кои са, и приключваме. Готов съм дори да ти върна значката, но ти си прекалено нафукан, за да я приемеш, прав ли съм?
— Да.
— Тъй да бъде. Ще ти измислим нещо друго за награда. Само ги открий. А сега ми се разкарай от главата, за да си поръчам вечерята на спокойствие.
Понякога колкото по-малко се каже, толкова по-добре. Инстинктите ми подсказваха, че случаят е точно такъв. Обърнах се и си тръгнах, оставяйки кмета и офертата му да блуждаят в полумрака на гръцката таверна.
12
Родригес ме чакаше в колата си пред „Санторини“.
— Как мина? — попита той, след като запали двигателя.
— А ти как мислиш?
— И сега какво смяташ да правиш?
— Ще си свърша работата. Всъщност ти го знаеше. Уилсън също го знаеше.
Родригес се вля във вечерната колона автомобили със запалени фарове, които се източваха на север по „Холстед“.
— Но при определени от теб условия, познах ли?
Вдигнах рамене.
— Върху какво се фокусират федералните?
— Както обикновено: върху събиране на веществени доказателства и записване на свидетелски показания. Разработват профил на убиеца, после ще прекарат информацията през всички възможни бази данни…
— А какво става с карабината?
— От предварителната балистична експертиза е установено само, че е същата, с която е извършено убийството. Няма отпечатъци, още издирват притежателя.
— А с апартамента?
— До сутринта трябва да разполагаме с информация. Между другото от утре започва големият цирк: общината щяла да постави униформени полицаи по всички перони и спирки на обществения транспорт. И цивилни в автобусите.
— Сериозно полицейско присъствие…
— И това не е всичко. Бюрото иска да разположи свои екипи снайперисти по покривите на сградите. От „Еванстън“ до Деветдесет и пета. Във всички посоки: на север, на юг, на изток и на запад. Нито километър от надземното трасе няма да остане непокрит.
— Снайперисти, казваш?
— С пълна екипировка. Ски маски, боядисани лица, оптически мерници… всичко от А до Я.
— Ония типове ще се напикаят от страх.
— По-скоро петстотинте хиляди души, които ползват метрото всеки божи ден. Така или иначе, на Уилсън идеята не му допада. Каза, че нямал никакво намерение да превръща града във втори Багдад.