Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
— Какво всъщност искате да кажете, мистър Кели?
— Нещо съвсем просто. Този тип е преправил гласа си, защото се е боял да не го позная. Но не от сутрешната ни среща, а от съвсем различен случай.
— Мислите, че е някой, когото познавате отпреди? — попита тя.
— Както вече ви казах, имаме работа с двама души, които действат заедно. Онзи, когото срещнах в уличката, и когото не познавам отпреди. И другият, който си маскира електронно гласа и се обръща към мен по име. Дори намекна за класическото ми образование.
Лосън пак погледна записките си.
— Имате предвид споменаването на Омир?
— Именно.
В това време Съпъл клатеше глава и се подхилваше недоверчиво.
— Мистър Кели явно не разбира патологията на престъплението. Той смята себе си за обект на внимание от страна на убиеца, докато всъщност е обикновен параван за намеренията му. Да, нашият убиец прави малка справка за миналото на мистър Кели. Не е чак толкова трудно. След което започва да гъделичка егото на частния детектив, подмамва го в една гонитба за отвличане на вниманието. Същевременно истинският обект, както можем да се убедим от днешните събития, е много по-голям, а намеренията на убиеца много по-рафинирани.
Тъкмо прехвърлях наум многото и твърде разнообразни начини, по които можех да приведа в безсъзнание моя нов приятел профайлъра, когато заместник-директорът се покашля откъм края на масата.
— Нека не изпреварваме събитията, колеги! Още е рано да вадим заключения. Агент Лосън, имате ли още въпроси към мистър Кели?
Лосън схвана намека и вдигна рамене.
— Мисля, че засега привършихме.
Рудолф стана и протегна ръка.
— Мистър Кели, благодаря ви за помощта. Бихте ли ни оставили няколко минути насаме?
След което аз си тръгнах, изхвърлен от тесния им кръг, но затова пък въоръжен с едно ново разбиране защо толкова хора възприемат престъпността като възможност за успешна кариера.
11
Федералните ме тикнаха в друга малка стаичка, този път с кана изстинало кафе и заключена врата, през която на всеки десет минути някаква жена с жълтеникаво лице подаваше глава, за да провери дали не съм извършил нещо достойно — например да се обеся. Аз, разбира се, нямах намерение да й доставям тази радост. След още два часа киснене в стаята влезе Родригес.
— Да вървим! — каза той.
— Толкова скоро?
Той направи гримаса и ми подаде палтото. Двамата мълчаливо напуснахме сградата и заговорихме едва когато се озовахме на безопасно място в колата му.
— Не са никак радостни — каза Родригес.
— Друго не съм и очаквал — отвърнах аз.
— Не са в състояние да установят каквато и да била закономерност между двете убийства. А и обстоятелството, че оня се е свързал с теб, определено не им харесва.
— На всичко отгоре труповете се увеличават.
Родригес не обърна внимание на думите ми.
— Ще ти дадат нов мобилен телефон със стария номер. Ако се обади отново, ще могат да го проследят. Рудолф обаче се притеснява, че можеш да се разприказваш пред медиите.
— Рудолф е кретен. Не чак като профайлъра, но е доста тъп.
— Хубаво, тъй да бъде. Добрата новина е, че според Лосън ще си държиш устата затворена, а нейната дума явно се чува. Все пак имаш си работа с Бюрото. Тия хора нямат доверие на никого. Особено на човек, който е вътре.
— Кой каза, че съм вътре?
— Не си. А това е още една точка в твоя полза. Или поне беше.
— Какво искаш да кажеш?
Родригес въздъхна и завъртя волана. Тежката кола се вля със свирене на гуми в движението по Холстед Стрийт.
— Рудолф е решил, че ако не хванат убиеца, Бюрото не бива само да опере пешкира.
— Нека да отгатна: сформират работна група?
— Току-що говорих по телефона с кмета и с шефа ми. Правят смесена работна група от полицейски служители на местно, щатско и федерално равнище. Лосън ще я ръководи.
— Не се съмнявам, че кметът е на седмото небе.
— Аз съм изкупителната жертва от градската полиция.
— Още по-добре.
— Майната ти, Кели! В края на разговора се намеси и Лосън: искала да бъдеш привлечен в разследването.
— Като какъв?
Родригес отби и спря колата до бордюра, пред пожарния кран на ъгъла на „Холстед“ и „Адамс“.
— Това я попита и кметът. Хайде, да вървим!
Родригес изскочи от колата и пресече улицата. Намирахме се в сърцето на гръцкия квартал — истински магнит за командировани, дошли да се разтушат на чашка узо с агнешки флейки в компанията на някоя палава танцьорки.