Свидетелят от влака

— Да.

— Може ли да вляза при нея?

— Аз какво ти бях казал?

— Че може.

— Да, но по-късно.

Робълс се начумери.

— Мога да си я взема, когато поискам.

— Можеш, но няма да го направиш.

С едно движение на китката си Робълс запрати ножа, който се заби три пръста в стената. Той за пръв път бе убил за родината — като рейнджър в Осемдесет и втори въздушнопреносим полк — още навремето в Могадишу. След завръщането му в Щатите неговата кръвожадност се бе засилила, навличайки му първите неприятности. Военните бяха надушили, че нещо в главата му не е съвсем наред — в което нямаше нищо лошо, стига да намереха начин да го впрегнат в своя полза. Но беше късно за това, ето защо те се принудиха да го уволнят на общо основание. След което Робълс започна да скита — или, както той се изразяваше, да „ловува“ — ту по Източното, ту по Западното крайбрежие. По свои пресмятания бе убил около дузина жени, преди да се озове в Чикаго. Оттогава Нелсън бе сложил край на всичко това, замествайки патологията с целенасочено усилие, и в крайна сметка успя там, където армията на САЩ се бе провалила — успя да превърне неуправляемия садист Робълс в свое покорно оръдие, използвайки разрушителната му енергия за лични цели. Някогашният рейнджър се бе оказал опасен, макар и, общо взето, старателен, ученик, който дори бе донесъл специален подарък на учителя си.

— Все още ли пазиш онова куфарче, което ти дадох? — попита сега той.

— Остави го ти куфарчето!

— Явно го пазиш. — Очите на Робълс се вторачиха в папката, която допреди малко бе прелиствал Нелсън. В нея се съдържаше засекретен доклад на Пентагона под заглавие „Терор 2000“. Робълс протегна ръка и лицето му засия в радостно очакване. — Какво си намислил, старче?

Нелсън дръпна папката изпод ръката му.

— Не е твоя работа!

— Майната ти! — Робълс завъртя очи нагоре и за миг Нелсън видя с каква мъка овладя яростта си. После се сети, че в джоба си има пистолет. Не, не сега. Още малко.

— Нямаме време за това — отвърна той.

— Кажи ми какво има в папката.

— Няма да ти кажа.

— Сигурно нещо, свързано с куфарчето, което ти дадох. С електрическите крушки.

— Много е сложно.

— Сложно, дръжки! — Робълс издърпа ножа си от стената. Острието проблесна между тях и ръката на Нелсън посегна към пистолета в джоба му.

— Ако смяташ да ползваш това нещо, поне го направи като хората — каза той.

Робълс погледна ножа в ръката си, сякаш го виждаше за пръв път.

— Разбирам, старче.

— Надявам се, че разбираш.

— Папката. Куфарчето. Това са неща, които засягат само теб. Твоята съдба.

— Ами ти?

— Както вече си ми казвал, аз си следвам своя път.

— Гледай да не се спънеш…

— Умирането не е проблем. — Робълс замахна с ножа и повторно го заби в стената. — Само гледай да не те видя.

— Това ли било?