Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Родригес сви рамене и щракна с пръсти — сухият звук изплющя в купето.
— Мамка му, момчетата на четиринайсет рядко се разплакват. Обаче аз плаках, и още как! Седнах на пода в болничната стая и се разревах… Та аз не познавах собствения си баща. Така и не можах да изтръгна думица от него, дори един ритник в задника не успях да си изпрося. Но той ми беше баща и се разревах. Какво друго ми оставаше!
Родригес завърши разказа си; после и двамата се заслушахме във вятъра. Откъм езерото се надигаше буря.
— Все още ставам за тази работа, Родригес — казах аз, докато се вслушвах в собствения си глас, за да доловя нотка на отчаяние.
Родригес кимна.
— Вярвам ти. Но рано или късно ще си поплачеш. Просто защото ти е баща. А сега ми се махай от главата, върви да се наспиш!
Слязох бавно от колата на полицая и я изпратих с поглед, докато се загуби в мрака. После тръгнах пеша по „Еди“ към „Лейкууд“. Сградата, в която живеех, беше на ярки райета от уличното осветление. Вятърът ядно блъскаше дървена табела в стената на близката кръчма, навявайки спомени пред очите ми. Вмъкнах се в един вход и си казах: за днес стига толкоз! Бях уморен и исках единствено да пропълзя рано в кревата и да спя. Напоследък обаче се бях убедил, че от сън полза няма. Затова се загърнах в палтото си, приведох рамене срещу вятъра и закрачих по „Лейкууд“ към „Алисън“.
Колата ми беше на половин пряка от „Ритли Фийлд“. Стадионът беше тъмен, ако не се броеше неоновият надпис над главната порта, рекламиращ сезонни абонаментни карти по сто долара. Завих зад ъгъла и поех на запад. На първото кръстовище извадих телефона от джоба си и набрах един номер.
— Мистър Кели?
— Ти никога ли не казваш здрасти, Хюбърт?
— Здрасти, мистър Кели.
— Викай ми Майкъл.
— Бих предпочел мистър Кели, ако не възразявате.
— Е, как я караш?
— Добре.
— Още ли си в общината?
С Хюбърт Ръсел се бяхме запознали в Поземлената служба на окръг Кук. Тогава той ми бе помогнал с архивни справки за Големия пожар в Чикаго. След това този двайсет и няколко годишен професионален хакер бе пребродил заради мен виртуалното пространство, с което ми бе помогнал да заловя сериен убиец.
— Не, напуснах преди няколко месеца.
— Заради мен ли?
— Ами, заради вас! Нали ви бях казал, че искам да се махам от там. Е, махнах се.
— Добре. Слушай сега, ще ми отделиш ли няколко минути да поговорим?
— Сега ли?
— Утре сутрин.
— Нещо във връзка с лайняния тайфун, който се изви тия дни?
— Как позна!
Хлапакът не отговори веднага.
— Къде да се срещнем?
— Знаеш ли кафе „Филтър“ на Милуоки Авеню? Ако искаш, малко по-рано? В осем сутринта?
— Ще бъда там.
— И… Хюбърт?
— Да?
— Донеси си лаптопа.
— Дадено.
— Заедно с всички останали джаджи.
Хюбърт Ръсел се изсмя. Може би се смееше на мен. Или на нещо друго. След което затвори. Аз прибрах телефона в джоба си и подкарах колата напред в падащата нощ по посока към скоростното шосе, което щеше да ме отведе при свещената ирландска общност в Саут Сайд.
13
Нелсън затвори червената папка, в която се беше зачел, стана и се загледа във великолепната панорама на Чикаго, разкриваща се от прозореца. Бе открил това място съвсем случайно — бяла призрачна сграда с изпочупени прозорци, засега по чудо оцеляла от поредния напън за „благоустрояване“ на квартала като последна останка от някогашния жилищен комплекс „Кабрини-Грийн“, която с търпеливо смирение очакваше булдозерите на кмета Уилсън. Макар да беше забравен от всички с изключение на плъховете, жилищният блок все още имаше електричество и централно отопление. Беше перфектен за целите им. От Нелсън се искаше единствено да наглежда Робълс, за да е сигурен, че действа предпазливо. Засега всичко минаваше без усложнения.
Той чу изскърцването на дървения под и се обърна. Наемният му стрелец бе застанал в рамката на вратата, подпрян небрежно на една страна.
— И кабел ли имаш? — Нелсън кимна към работещия телевизор с намален звук в ъгъла.
Робълс се усмихна и с котешка стъпка прекоси стаята.
— Споко, старче. Не плащаме ние. — Той се пресегна и усили звука. По Си Ен Ен предаваха обзорен материал за убийствата в града. Надписът с тлъсти букви гласеше: УБИЕЦ В ЧИКАГСКОТО МЕТРО.