Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Свещеникът провлачи с апломб последните думи, като поклати длъгнестата си глава и скри ръце под бродирания нагръдник.
Ще ти дам аз на теб едни приоритети, дърто плашило, помисли си Нелсън и вдигна поглед към тавана. Под свода висяха пет галерос — широкополи червени шапки, напомнящи за петимата покойни кардинали на Чикаго. Висша църковна аристокрация, всичките до един лицемерни мерзавци, поставени начело на една империя, колкото богата, толкова и прогнила, колкото пресметлива, толкова и претенциозна.
Нелсън бръкна във вътрешния си джоб и напипа малкото кафяво шишенце. Изправи се и се върна назад, към преддверието на катедралата. Там беше застанал на пост полицай с палка и радиостанция, изпотен под неудобната си бронежилетка. Той огледа гнусливо Нелсън и отново насочи вниманието си към богослужението. Нелсън се дотътри до каменния купел със светената вода и зачака. В този момент обявиха причастие и полицаят тръгна напред да си вземе нафората. Нелсън натопи мръсните си пръсти в купела и се прекръсти със светена вода. После измъкна кафявото шишенце и изсипа съдържанието му в купела.
Причастието свърши и богомолците се заизнизваха към изхода. Нелсън се дръпна настрана точно когато майка с малко дете се приближаваше към светената вода. Той й се усмихна. Жената се сепна, но като истинска католички се овладя и продължи пътя си, намирайки сили дори да се усмихне приветливо на опърпания клошар. После потопи пръсти във водата и се прекръсти. Малкото момиченце зад нея протегна ръчички. Преди майката да бе успяла да реагира, Нелсън вдигна детето и го поднесе към купела със светена вода, за да напръска челцето и бузките си. Усмихна се на майката, която посегна да си вземе детето и бързо го повлече навън. Нелсън ги изпрати с поглед. После приклекна в ъгъла, докато останалите богомолци се изнизаха един по един. Поне половината бръкнаха в купела със светената вода. След малко катедралата се изпразни. Нелсън излезе последен и запристъпва, влачейки крака, към количката си в страничната уличка. После стисна зъби срещу ледения вятър и забута количката нагоре по Стейт Стрийт.
10
Минаваше дванайсет по обед, когато двамата с Родригес влязохме в централата на ФБР. Млада жена с азиатски черти и син костюм записа имената ни, прибра пистолетите ни и в замяна ни даде по един пластмасов пропуск. После ни прекара през една врата и ни поведе по някакъв коридор, където ни предаде на млад бял мъж в кафяв костюм. Той ни вкара в неголям кабинет и ни каза, че след малко някой ще ни приеме. След около час вратата на кабинета се отвори. В рамката й се появи чернокож мъж в сив костюм. Той ни преведе още няколко метра по коридора към заседателна зала, пълна с мъже и жени на всякаква възраст, облечени във всякакви костюми. Когато влязохме, те едновременно млъкнаха и ни загледаха, като особено внимаваха да не се усмихват.
— Това е полицай Винс Родригес, а това, предполагам… е Майкъл Кели? — Мъжът, който произнесе тези думи, беше на около шейсет, но изглеждаше доста енергичен за възрастта си. Беше широкоплещест, почти нямаше бръчки, очите му бяха бистри, прошарената му коса беше подстригана високо с машинка. Беше облечен в елегантен еднореден костюм с три копчета; походката му издаваше естествената грация на бивш атлет. На лявата си китка имаше златен часовник, а на безименния пръст — венчална халка. Докато се приближаваше към нас, ръкавите на ризата му се подадоха изпод сакото — беше с ръкавели с логото на ФБР.
— Дик Рудолф — каза мъжът. — Заместник-директор на ФБР.
Аз се здрависах със заместник-директора и погледнах към Родригес, докато се питах какво ли е довело втория човек на Бюрото в Чикаго точно в този момент и толкова ли си няма какво да прави, че е тръгнал да разговаря с мен. Рудолф сякаш отгатна мислите ми.
— Тук съм по друга работа, днес трябваше да летя обратно, когато се случи това. Седнете, мистър Кели!
Седнах до Родригес. Рудолф зае председателското място на масата и положи големи усилия, за да ми покаже, че съм вторият по важност в помещението.
— Както можете да си представите — започна той, — естеството на извършените престъпления предизвиква загриженост по няколко линии, включително като опасност от терористични актове. Бюрото се намеси, за да помага, и аз реших да взема участие в днешното съвещание.
После той се обърна към останалите в залата:
— Мистър Кели е бивш чикагски полицай. Понастоящем се занимава с частни разследвания. Както всички знаем, тази сутрин той се е намирал на перона на станция „Саутпорт“ и впоследствие се е натъкнал на заподозрения в една странична улица. Освен това е получил телефонно обаждане от заподозрения. Разполагате с екземпляри от показанията му и подробности за телефонния разговор. Ние помолихме мистър Кели да дойде при нас, за да видим дали не може да ни бъде от полза.