Хроники на звеното

- Ей сега ще ти счупя врата, момченце. Келеш, к’во се правиш, к’во идваш тука да правиш циркове? Ни знаеш с кого, ни знаеш какво, тъпанар. Дори се чуда дали да не ти пръсна и на теб трътката както на оная малка мърла горе преди малко.

Застана по средата на помещението и присви очи към самбиста. Явно беше късоглед. Варела наклони глава, чудеше се дали може да се справи с това огромно туловище. Не му се отдаде възможност да провери обаче, защото една огромна лапа го отмести встрани.

- Варел, остави ни малко и нас да си поиграем, батко - включи се Долф и заедно със Силвестър налетя на Шопара.

Дебелакът имаше време само да премига учудено, преди да бъде буквално премазан. Един тупаник на Долф го хвърли встрани, където се надена на левачката на Слай, която го подхвърли обратно, където вече се вряза с чело в парния чук на замахналия отново Долф. Това беше и финалът на битката. Шопара изгрухтя, подбели очи, падна на колене, после - по лице, като при падането си разби носа.

Силвестър изсумтя презрително и се изхрачи върху припадналия дебелак.

- Свинче си, не шопар.

Варела се беше почувствал, все едно е гледал „Джурасик парк“ от първия ред в кино „Сердика“. Баси машините! Личеше им, че са свикнали да се бият заедно и в синхрон. Запали цигара и седна на един стол срещу момичетата, които гледаха пребледнели, без да издават звук.

- Дами, добър вечер. Ще карам направо. Ние сме новите собственици на територията на Плъха. С нас идват и нови правила. Всяка от вас, която иска да си тръгне, е свободна да си върви веднага. При нас няма да се работи насила. Която иска да остане и да бачка, е повече от добре дошла. Уверявам ви, че с нас ситуацията ще е сто процента по-добра, отколкото с Плъха.

Първоначално повечето момичета не реагираха. После една стана и плахо се приближи до Варела:

- Благодаря. Живи да сте с твоите приятели. - Стисна го за рамото. - Почти година не съм излизала от тая сграда. Счупиха ме от ебане, а дойдох в града да ставам сервитьорка уж. Ужас беше, а най-гадното беше тая свиня. - Засили се и изрита Шопара с острата си червена обувка в ребрата, по-скоро в планината сланина, която покриваше мястото, където трябаше да се намират ребрата му. - Отидете в мазето, там е страшно, докараха ги новите момичета преди няколко дни и почти не са им давали да ядат и да пият вода. И нас така ни мъчиха първите седмици, да сме омекнели, така викаха тези боклуци. - Пак се засили, изрита свинята на земята и без да поглежда назад, излезе от стаята...

Варела я догони навън и й даде няколко банкноти.

- Вземи, вземи, да имаш, за да се прибереш...

Момичето плахо му се усмихна, доближи се до него и го целуна по бузата. После, отдалечавайки се по малката квартална уличка, сякаш се стопи в мрака.