Хроники на звеното

- Ясно, млъквай, разбрах какво правите, шибани кръвопийци и лешояди сте вие...

Рачо тръгна да казва нещо, но се усети и си затвори устата, преди да е издал звук. Това определено го спаси, защото гневът в очите на Варела не предвещаваше нищо добро.

Варела запали цигара от фаса, който държеше, и вдиша дълбоко дима. После отпи от хубавото уиски. Не обичаше червеното джони, ама това ставаше. Отне му почти цяла цигара време, за да се успокои. После бавно заговори:

- Гледай сега, педал. Отиваш вътре с братята и вземаш тефтера. После казваш на персонала, че тази заложна къща вече е наша. Долфи, прасни им по един шамар на калитковците вътре за профилактика, да знаят, че сме сериозни, и да те запомнят. После ти, Рачо, ми носиш техния тефтер. Ще го дадем на Петър да го разгледа със счетоводителя и двамата да преценят как да се действа. След това отиваме до тоя „клуб“, за да видим за какво иде реч, и смятам, че сме приключили с обиколката, а?

- Еми т’ва е, да. Юри Педала, сега нямаме друг такъв пациент, на няколко месеца изскача такъв, курвите, „казиното“, заложната и „клубът“. Наркотиците е отделно. Ще правим нов клуб сега, персоналът е вече в мазето, чака, ама досега търсихме хубаво помещение - хем да ни е в района, хем да не се конкурира с играта тука...

- Марш за тефтера, боклук, не мога повече да те гледам...

Братята едва догониха Рачо, толкова бързо се ускори към вратата на заложната къща. След по-малко от три минути излязоха. На вратовете и на двамата братя вече имаше по дебел златен ланец. Влизаха в образ, а и нямаше да изостават от батко си все пак. Рачо боязливо подаде тефтера на Варела, усещаше, че самбистът може във всеки момент да го разфасова. Качиха се в колите и бързо потеглиха към „клуба“, който беше наблизо. Всъщност в Квартала всичко се намираше наблизо с кола.

Петър и другите мускетари бързо решиха лихварския казус с помощта на Игнатов, който прекара няколко дни в заложната къща и систематизира цялата информация. За комарджиите, връткаджиите и разните подобни индивиди ситуацията не се промени въобще, но на всички обикновени хора лихвите и заемите бяха опростени, като им бе обяснено, че това се случва благодарение на „Звеното“. Ставаше дума за всякакви хора от Квартала. Двеста петдесет и четирима души по-точно.