Хроники на звеното

Момичето стана и отмести косата от лицето си. Въпреки затвореното му и подуто от удар око си личеше, че е ужасно красиво. В погледа му нямаше и капчица страх, дори сякаш беше ядосано, че някой е чул как плаче.

- Ами май, като се замисля, няма къде да се прибера. И да, искам да изпия една бира.

След няколко часа Мира - така се казваше мацката, се прибра заедно с Ясен в неговата нова квартира, няколко дни по-късно, когато раните й позаздравяха, вече бяха любовници, а няколко месеца след това Мира стана основен помощник на Варела, на когото Иво делегира контрола върху цялата мрежа от пеперуди, който „Звеното“ спечели след победата над Акулата, Касапина и Ромео, но това вече е друга история...

Интерлюдия / В главата на Петър

С ръка на сърцето си признавам, че не очаквах да правим толкова кинти. Направо съм в шок. От друга страна, като се замисля, то все някъде трябваше да има пари в тази държава. Иначе тези мерцедеси по улицата няма как да ги обясни човек. Криза, криза, никой няма пари и фиууу -покрай теб минават по пет мерджана на минута. Явно някой някъде прави кеш, и то немалко.

Доста мисля по тази тема, защото не исках да тръгвам по този път и имах съвсем други планове. Някъде само преди година все още напълно вярвах, че докато уча, нещата ще се оправят, като се дипломирам, ще започна някакво истинско бачкане за истински пари, с всичките му екстри там - кариера, бъдеще. После жена, деца, а бе идилия. Ама кур идилия, кур бъдеще. Поне се усетих навреме, щото като се огледам около мен, и виждам тълпи от хора, които не са се усетили. Или не искат да се усетят по-скоро, не може да са толкова прости, статистически е невъзможно. Може би са пробвали, мечтали са и те и после валякът е минал през тях и са пуснали автопилота и вече гледат много-много да не се замислят. Защото, като се замислиш, става страшно, тогава виждаш истината. А шибаната истина е, че сме фундаментално преебани. Направо отвсякъде. Това само прилича на държава, има всички признаци на държава, ама всъщност не е. И ако искаш да успееш, и под „успееш “ нямам предвид да станеш някакъв милионер с яхти, имам предвид да можеш да живееш спокойно, да си храниш семейството, да си плащаш сметките, някоя почивчица, някое театърче, такива работи, нямаш никакви шансове. Никакви. И това е, защото всичко е изгнило, всичко става по другия начин, по оня гнусния, мутренския. И тук не само за мутрите говоря, те са ясни, говоря за всичко и навсякъде. Нямаш никакъв шанс да успееш. Това е.